И ако до преди няколко дни заглавието "Една българка... днешната" на Адриана Аврамова обиколи Интернет пространството и предизвика бурни коментари, от които не малко критика и несъгласие с мнението на авторката, то само преди броени часове излезе и статията "Един българин... днешният". Коментарите за текста оставяме на вас.
"Разказах ви за непълнолетните момичета, които се предлагат сексуално на по-големи батковци, просто, за да не изостават. Такива момичета има много - те търсят бърз и лесен секс с добре изглеждащи 20+ момчета... правят го безплатно, за кеф и за имидж.
Тези момичета обаче са следствие, а не причина за проблема с подрастващите. Те са крайният продукт на една една порочна въртележка, в която участие вземат младите деца на България от ранна тийнеджърска възраст до късния пубертет и предполагам – моделът им на съществуване едва ли ще се промени и до дълбоките им старини. Ще продължа да пиша за този проблем, колкото и да не ви харесва да четете за него, защото това е факт и не трябва да бъде крит.
Сега ще ви запозная с новия българин - един от многото. Той е от онези, на които връстниците му мечтаят да приличат.
Той е на 21 години и се казва... Георги. В квартала е сред най-известните и желани момчета. След завършване на кварталното СОУ, Гошо едва-едва успява да влезе във ВУЗ. Той не може да произнесе името на специалността, която е записал, но това няма значение за родителите му, които цял живот са мечтали за момента момчето им да „влезе вишист”. Очаквано обаче, лекциите и ученето не са силната страна на момчето и след края на първия семестър той се отписва от университета с уговорката да работи. И наистина - работеше - няколко месеца преди лятото, за да има достатъчно пари за Съни. Ако се чудите с какво се занимава през останалото време – с нищо. Макар да е от по-заможно семейство, Гошо продава джойнт, но пак заради покупко-продажбата на наркотици все няма пари и е вечно затънал в дългове.
Иначе, когато не играе футбол, не спи или не „пафка”, Георги ловува. Той е като дребен хищник, който търси жертвите си, докато в един момент не направи така, че те сами да попадат в лапите му. Обикновено, както е модерно, ловът при него става чрез "Фейсбук". И в социалната мрежа той е вървежен - има над 1000 приятели, 850, от които са момичета на възраст между 12 и 16 години. По-големите не стават, защото се ориентират към чичковци с готини коли. За да свали малолетна/непълнолетна, на Гошо му трябват не повече от 2-3 дни - лайква полуголите им снимки и момичетата са негови.
Георги е от момчетата, които спят с малолетни/непълнолетни момичета и отнемат девствеността им, малко след като им е дошъл първият цикъл. Ако се опитаме да приемем за нормално ( щото „всичко го правят”), че такива момчета продават и употребяват наркотици, правят безразборен секс, не учат и не работят, то това, което ще прочетете в следващите редове минава предела на поносимост. Преди да ви го споделя, ще ви запозная накратко с интимния живот на Георги и момчетата като него.
Георги прави секс от 13-годишен. Досега е спал с над 50 момичета - на всякаква възраст. Пробвал е почти всичко - тройки, оргии и прочее сексуални експерименти... Напоследък обаче малолетните девствени девойки са му най-интересни. Причината? Нагледал се е на „разпоретини”, пък и едно неопитно момиче лесно се манипулира, за да направи всичко. Свирките и аналният секс са рутина в сравнение извращенията, на които Георги подлага секс партньорките си. Гошо удря шамари и плюе по лицето на непълнолетното момиче, а тя му се кланя, защото смята, че това е истинският секс. Вместо „захарче”, стандартните обръщения на Гошко към секс партньорките му са - „боклук”, „измет”, „курва”, изтривалка”, а те от г-образна позиция мислят „това е само по време на секс”.
Но и това не е всичко - Георги не използва презерватив. Никога. Но уверява девойките, че не е набор 98, та да не знае кога да си го „извади”. С тези няколко думи той лесно навива девойките за небезопасен секс. И те го слушат - нали е батко, нали е опитен. Но никой не пита колко аборта и от колко момчета има зад гърба си Георги... Нека ви подскажа - 3, за които той не е дал и един лев. Просто спира да вдига телефона на злощастната бременна, когато разбере защо тая му досажда отново.
За финал, Георги с удоволствие разказва на всеослушание как кара момичетата да се обръщат към него с „господарю” и да му целуват мръсните крака - буквално. Любимото му забавление е да документира сексуалните си преживявания с помощта на смартфон и да ги показва на себеподобните си приятели. Ей така - да си ги „менкат”.
Друго забавление на днешните момчета е да се съберат на купон, като невинно поканят невръстни момичета. Дават им алкохол и трева, и ако случайно девойките поискат да си тръгнат - момчета ги заставят с думите „пфф, досега пихте от уискито за 30 лева и пушихте от тревата за 15, къде си мислите, че ще ходите!? Сваляйте гащите.” И така две момичета се озовават на колене пред/зад 5-6 момчета. Пак буквално. Топ забавление, както се казва.
Иначе Георги е „лошото момче” от квартала за приятелите си и за момиченцата. А вкъщи, вечер слага масата и прилежно гледа риалитита със семейството. Там не води момичета, това е неприкосновено място, а и не би могъл да запознае мама с девойчетата, които оправя „за спорта”. Тоест, които чука като животно и после им казва – „аре, бегай, че ми се спи”.
И ако един ден Гошо има дъщеря, той ще я бие, за да не прилича тя на малолетните му половинки. Но ако има син! Ще го възпитава да продължи гордо неговия осеменен път.
Но кой е по-лош, момичетата, които се предлагат от ранна възраст или претендиращите за „зрели мъже” момчета, които дебнат лесни, непълнолетни девойки?
Знам само, че това е проблем на новото поколение и ако тези млади хора продължат така, то след 1-2 десетилетия, тези хора ще са масата „некачествен човешки материал”, наречен България. А какъв ли ще бъде Георги след време, когато вече няма да бъде кварталния убавец? Може би тревоман, който ще живее със спомена за курвите, които е ебал и ще го разказва в близката кръчма или... може би ще се събере с някое негово отдавна абортирало момиче, за да сложат началото на нова българска „цивилизация”, която тотално да забрани приетите морални ценности...
И ако за изгубената българка трябваше да запазим минута мълчание, то колко трябва да мълчим за изгубения българин с изгубеното бъдеще?"
Автор: Адриана Аврамова