Ти си единственият човек, който се осмели на немислимото.
Изненада ме, вдъхнови ме, окрили ме.
Вярвах ти.
Исках те.
Имах те.
До момента, в който не прозряха как го правиш.
До момента, в който не разбрах истината.
Защо реши да ме гледаш през чужди очи?!
Защо реши да ме слушаш през чужди уши?!
Защо реши да използваш слабостта ми?!
Защо?
Толкова ли трудно бе за теб да ме опознаеш по традиционния начин?
Толкова непосилно ли беше?
Избра онази повърхностната, лесната любов.
Ти искаше да се скриеш при мен.
Може би не си имал лоши намерения.
Може би не си лош човек... не знам. Не те познавам.
Както и ти мен.
Не се залъгвай, че със скъпи трикове можеш да опознаеш някого.
Недей.
Любовта отнема време, иска внимание, иска работа.
Двустранен процес.
Игра, в която ти реши да играеш отборно и там бе най-голямата ти грешка.
Когато разбрах правилата, започнах да се движа по тях... И на теб ти доскуча, разбира се, а аз се изморих.
Нито животът, нито любовта е игра.
Време е да пораснеш, както и аз.
Аз се усмихвам все още, когато си мисля за теб... Само защото беше различно.
Благодаря ти.
Не знам какво би станало, ако ти искаш да се върнеш. Наранена и изморена съм.
Бъди щастлив.
Автор: Венеция Стоянова
НАЗАД