Метро станция във Вашингтон. В студена януарска сутрин, мъж с цигулка се спира и започва да свири произведения на Бах. По това време около 2000 човека преминават през метро станцията, тръгнали за работа.

След около 4 минути... мъж на средна възраст забелязва музиканта, спира се за няколко секунди и продължава.

След около 6 минути... цигуларят получава и първия си долар. Една жена хвърля един долар в шапката му и продължава.

След 10 минути... 3 годишно дете се спира, но майка му го дърпа за ръката да продължи да върви. Това се случило с всички деца минали от там.

За 45 минути непрекъснато свирене, само 6 човека се спрели пред музиканта, за да послушат за малко. 20 човека му дали пари, а около 2000 го отминали. Мъжът събрал 32 долара.

След 1 час музикантът спрял да свири, а метро станцията заглъхнала в тишина. Не се чули аплодисменти, никой не отишъл при музиканта, да го поздрави.

Никой не разбрал, че това е Джошуа Бел, най-великият цигулар в света. Той изсвирил 6 от най-трудните за изпълнение произведения писани някога. Цигулката му струвала 3,5 милиона долара.

Два дни по-късно, Джошуа Бел изнесъл концерт в Бостън. Всички билети, на средна цена от 100 долара, били разпродадени. Той изнесъл същия едночасов концерт със същите 6 произведения на Бах.

Експериментът поставя много въпроси пред забързания съвременник, който често не вижда, а и няма време за красивото до него. Умеем ли да виждаме наистина красивото около нас? И спираме ли се понякога, за да го оценим?


Виж още:

Древна индийска приказка: Ковачът и луната