Ти така и не се извини, а аз така и не ти простих. Всеки ден се поглеждам в огледалото с надеждата онази усмивка, която всеки иска да види, да се е появила. В началото не можех да се усмихна. Не и по същия начин. Аз ти вярвах, а ти се подигра с доверието ми. Помниш ли, когато първия път ме погледна в очите и ти се усмихнах. Беше ми неудобно. Не обичам да ме гледат право в очите. Твърде много спомени са свързани с онзи момент. Връщайки се назад, не се изпълвам с щастие, а тъга, защото ти си този, който ми го причини. Ти си мислеше, че не знам нищо, че съм прекалено влюбена, за да забележа как не си същия човек от онзи ден, в който те срещнах.
Просто чаках да сбъркаш. Изведнъж връзката ни се превърна в игра кой кого ще хване. Но разликата знаеш ли каква беше? Аз знаех и бях невинната. Знаех малко, след като започна да правиш грешка след грешка. Бях птичката, затворена в кафеза на любовта и не можех да прекратя фарса. Знаех, че ключът е у мен. Можех да си тръгна по всяка едно време, но стоях и търпях, а ти се усмихваше с едни лукави очи, в които всичко се четеше. Не, наистина, четеше се в очите ти, в действията ти. Чух и понесох прекалено много лъжи. Изгубих времето си. Не вярвах, че някой може да е толкова нагъл. Знаеш ли какво ми причини?
Изведнъж започна ти да се изкарваш жертвата, а не беше. Някои хора започнаха да ти вярват. Обвиняваха ме, а не знаеха, че това беше най-ужасното нещо, което съм преживяла. В един момент останах без емоции. Не усещах нищо. Вървях по улицата със сълзи на очите и се блъсках несъзнателно в хората. Исках да усетя нещо. Любов, омраза, нещо различно от студенина и самота.
И се случи… Не веднага. Мина месец. Дойде април и един ден видях как дървото пред входа ми се е разлистило. Бях забравила, че е там. Някакво топло чувство ме изпълни. Стоях и го гледах, а хората ме заобикаляха, обръщайки се въпросително. Продължих надолу по улицата, запленена от пролетта, която настъпваше. Това беше първото нещо, което усетих и частица щастие изникна в мен. Така в продължение на седмица. Намусеното момиче, което обичаше преди силно нещата, на които държеше и тези, които я запленяваха, започна да си връща постепенно щастието, което заслужаваше, а ти не ѝ даде.
И така днес имах уговорка с приятели, които не ме бяха виждали отдавна. Погледнах се в огледалото отново. Там видях едно момиче, което си мислех, че е изчезнало. Видях една красива усмивка и зелени очи, които блестяха от щастие. Излязох, а когато тръгнах по улицата, не беше с увиснала глава, а с гордо вдигната, което накара приятелите ми да се усмихнат, когато ме видяха Аз не бях вече онова тъжно момиче, а сияеща от щастие жена, готова за нови и красиви приключения, чакаща ги с отворени обятия, и може би любов.
Това, което научих, ме направи по-силна. Разбрах, че първо трябва да гледаш собственото си щастие, а после другите. А ако някога ви наранят, станете изтупайте се и се огледайте. Животът може да ви предложи още много неща, красоти и щастие. А момчето? То не е било за вас.
НАЗАД