Тази история не е за Уолтър Мити (от снимката горе). А може би е... Може би е за него. И за теб. И за мен. Може би е за всеки от нас. Защото всеки от нас в даден момент от живота си се страхува да последва гласа на сърцето си. Просто защото се страхува да рискува. Страхува се да не сбърка. Страхува се да не се провали. И не осъзнава, че така всъщност се страхува да живее...
Притча за яйцето
Една сутрин Настрадин Ходжа увил едно яйце в кърпа, отишъл на градския площад и обявил на минувачите:
– Днес предстои важно състезание! Който познае какво е увито в тази кърпа, ще получи за награда това, което е вътре.
Хората се спогледали, заинтригувани, и Настрадин Ходжа продължил:
– Увитото в тази кърпа е с жълта като жълтъка сърцевина, около нея има бяла като белтъка течност и всичко това е поместено в лесно чуплива черупка. То е символ на плодородието и ни напомня за птиците, полетели към гнездата си. Е, кой ще ми каже какво се крие тук?
Всички мислели, че Настрадин Ходжа държи яйце в ръцете си, но отговорът бил толкова очевиден, че никой не искал да стане за смях пред другите. Ами ако не било яйце, а нещо много важно, плод на богатото мистично въображение на дервишите? Жълтата сърцевина може би сочела връзка със слънцето, а бялата течност около нея току-виж се оказала някаква алхимична съставка. Не, не, този луд човек се опитвал да се подиграе с някого.
Настрадин Ходжа задал още два пъти въпроса, но никой не дръзнал да отговори, да не би да каже нещо неуместно.
– Всички вие знаехте отговора – обявил накрая той, – но никой не посмя да го изрази с думи. Такъв е животът на нерешителните: отговорите са под носа ни, но тези хора търсят винаги най-сложните обяснения и в крайна сметка си остават с пръст в устата. Само едно нещо прави невъзможна мечтата: страхът от провал.
НАЗАД