Когато една жена очаква дете, тя се впуска в четенето на безброй книги за бременността, за отглеждането и обучението на едно дете, за да расте то здраво и щастливо.
Но според д-р Каръл Дуек тези книги пропускат една малка подробност, която е от съществено значение и може да помогне на детето ти да постигне по-големи успехи.
Според нея успехите ни като възрастни зависят от начина на мислене, който сме развили като малки. Начините са два – фиксиран и нефиксиран. Вторият предполага непрестанно развитие и е по-правилният от двата.
Фиксираният начин на мислене се основава на идеята, че нашият характер, интелект и умения са статични природни дадености.
Нефиксираният начин на мислене е присъщ за хората, които не се страхуват да се изправят пред проблемите си и не приемат пораженията като признак, че трябва да се откажат от мечтите си или че са твърде недостойни, за да ги достигнат. Хората с нефиксиран начин на мислене преследват целите си и никога не спират да се развиват.
Кариерата ни, интимните ни връзки и дори способността да бъдем щастлив зависят от начина на мислене, който сме развили в детството.
Според д-р Дуек детето трябва да бъде поощрявано да учи, а не да бъде хвалено при всякакви обстоятелства заради своите природни умения. Ето няколко примера, които тя дава:
Когато детето ти чете:
- ФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Толкова си умен!“
- НЕФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Браво! Много си се постарал и ето че вече можеш да четеш!"
Когато детето ти бързо нареди някакъв пъзел:
- ФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Колко си умна!“
- НЕФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Справи се толкова бързо, явно този пъзел е твърде лесен за теб, искаш ли да намерим по-труден? Знам, че можеш да се справиш и с него!“
Когато детето ти получи 5-ца на тест:
- ФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Имаш 5 на теста? Браво!“
- НЕФИКСИРАН НАЧИН НА МИСЛЕНЕ: „Щом имаш 5, значи си на прав път и разбираш нещата, ако прегледаш отново грешките си, съм сигурна, че следващия път ще имаш 6.“
Разликите между двата начина на мислене не са големи, но могат да окажат огромно влияние върху бъдещето на детето ти.
Когато хвалиш детето си не заради талантите му и не му казваш просто „Толкова си умен!“, което показва статичен факт, а насърчаваш детето си да надгражда наученото и постоянно да се стреми да се развива, то ще израсне трудолюбиво, любознателно и мотивирано. Този подход ще го научи, че трудностите са част от живота и няма проблем понякога да се спъваме и да падаме, ако след това винаги се изправяме.
За да докаже своята теория, д-р Дуек и нейните колеги са провели сериозно проучване. Те наблюдавали две групи от седмокласници в продължение на две години. Част от тях били възпитавани чрез фиксирания начин на мислене, а останалите – по нефиксирания. Оказало се, че всички седмокласници имали сходни оценки, но техните цели в училище били коренно различни.
При наблюденията и чрез откровени разговори се разбрало, че децата с фиксирания начин на мислене се стремят да изглеждат умни в очите на другите и винаги се притеснявали да не се изложат. Тяхното поведение било насочено към избягването на ситуации, в които може да си проличи, че не знаят нещо. Другата група от деца, с нефиксирания начин на мислене, не се страхували от провала. Тяхната основна мотивация била да се учат.
Лесно можем да предположим която от двете групи ще се справи по-добре с трудностите в живота и коя от тях ще постигне по-голямо личностно развитие.
Не е ли невероятно как няколко думи могат да променят начина на мислене на децата ни? Съгласна ли си с подхода на д-р Дуек?
НАЗАД