Царят бил влюбен в Сабрина, жена от простолюдието, която направил своя последна съпруга.
Един следобед, когато царят бил на лов, пристигнал пратеник и съобщил, че майката на Сабрина е болна. И макар да било забранено да се ползва личната каляска на царя - нарушение, което можело да и коства главата, - Сабрина се качила в нея и се отправила към майка си.
Като се върнал от лов, царят бил осведомен за станалото.
- Нали е прекрасна? - рекъл той. - Това е истинска синовна обич. Не се е поколебала да рискува живота си, за да бъде до майка си. Прекрасна е!
Друг път, когато Сабрина седяла в градината на двореца и ядяла плодове, се появил царят. Принцесата го поздравила и после отхапала последната праскова в кошницата.
- Изглеждат хубави! - рекъл царят.
- Хубави са - отвърнала принцесата. И като протегнала ръка, подала на своя любим последната праскова.
- Колко ме обича! - споменал по-късно царят. - Сама се отказа от удоволствието, за да ми даде последната праскова от кошницата. Не е ли чудесна?
Минали няколко години и кой знае защо, любовта и страстта в сърцето на царя охладнели. Седейки до най-добрия си приятел, той му казал:
- Никога не се е държала като царица. Нима не наруши забраната и не се качи в каляската ми? И освен това помня, че веднъж ми даде нахапан плод...
Живеем в абсолютно субективен свят и колкото по-скоро го разберем, толкова по-лесно ще ни бъде да се ориентираме в потока от информация, който ни връхлита. Погледът на влюбения се променя с времето, особено ако не се грижим за любовта си като за цвете, което има нужда от внимание, обич и много отдаденост. Ако любовта си е отишла от теб, не вини никого, идва време в живота на всеки от нас, в което имаме нужда от ново начало, а за да започнем нещо на чисто, е необходимо да се освободим от старото, колкото и да го обичаме...
НАЗАД