Когато хората споделят снимки в стил „преди и сега”, обикновено очакваме снимката в дясно да показва едно по-слабо и стегнато тяло. Затова снимките на Лаура могат първоначално да ви изненадат.

Тя е майка на две малки деца и споделя своята история, в която могат да се припознаят много жени.

„Не, това не са типичните снимки „преди и сега” след отслабване. Това са снимки, символизиращи една победа.

Пиша тази история с цялото си сърце, дори да ме боли.

Вляво виждате тялото ми, преди да имам деца.

Никакви стрии или белези. Пъп, който се намираше високо на корема ми. Плосък корем. Тогава винаги бях на диета. А точно в онзи миг бях на „най-добрата” диета. Често правех и снимки, с които да документирам прогреса си.

Тези фотографии ми показваха, че съм все по-близо до отслабването и мига, в който най-накрая ще обичам себе си. Не ядях никакви въглехидрати и почти никакви зеленчуци, само месо, но ми харесваше, защото отслабвах бързо, а колкото повече кокалите ми изпъкваха, толкова повече ценях себе си. Накрая намразих месото и постоянно страдах от киселини. Но въпреки това, гледайки тази снимка, се виждах като дебела.

Никой не смееше да ми каже нещо. Всички ми казваха, че изглеждам добре и здрава. Помня, че дори някои ме питаха какви упражнения правя... Те ми се възхищаваха. Възхищаваха ми се! Бях толкова горда. Купих си цял нов гардероб с дрехи, за да покажа новото си тяло.

Дясната снимка показва сегашното ми аз. Стрии, увиснал пъп, повече килограми, немного изпъкнали кости, но повече негладка кожа и целулит. Хората не искат да виждат тази снимка. Изведнъж снимките ми не са подходящи. Тялото ми не радва окото. Не буди възхищение.

Не съм направила такова тяло само от яденето на месо. То е в резултат на храненето с всичко. Плодове, зеленчуци, въглехидрати – паста, ориз, торти, шоколад... понякога 20 пилешки крилца, риба. Не всичко е здравословно, но на 99% е. А крилцата са за моменти, в които съм уморена, разбира се.

Белезите, стриите и увисналото коремче са в резултат на това, че съм създала човешки същества. Но поради някаква причина преди не обичах новото си тяло.

Това тяло не заслужаваше секси бельо или нови дрехи. По време на бременността дори не исках да се снимам, защото ме беше срам колко съм напълняла. Не се възхищавах на тялото си.

Тогава си мислех, че хората ме принуждават да обичам тялото си – „нали имаш само едно!” Да, ама не ми пукаше. Исках да бъда слаба. Но пък когато бях слаба, не бях щастлива и определено не бях здрава.

Затова знаете ли какво? С новото ми тяло съм постигнала много повече, отколкото със старото ми тяло. Храня се по-здравословно. Живея по-пълноценно, давам повече, радвам се повече. Създадох живот, благодарение на него. ТОВА тяло трябва да бъде ценено и почитано.

Трябва да му се възхищавам, трябва да се науча да обичам себе си.

И сега най-накрая разбирам защо е важно да оценяваме всички видове тела. Всяко едно тяло крие историята на човек, който заслужава уважение. Здравите тела трябва да се почитат. Здравето е нещо, към което всички ние трябва да се стремим. Здрави умове и здравословен живот, на който трябва да се възхищаваме, независимо какъв е отпечатъкът му върху телата ни.

Разбира се, че все още искам да изглеждам като момичето от първата снимка. Това тяло ми липсва. Но искам да си го върна по здравословен начин – психически и физически. Горда съм със себе си и искам да намеря вътрешен мир. Харесвам тялото, което имам в момента.

Не, обичам го.

Затова, независимо кой размер сте – 6 или 60, вие заслужавате възхищение, секси бельо и нови дрехи!

Обичайте тялото си, защото поне в този живот имате само едно.

Освен това кой е казал, че „бабешките” гащи не могат да са секси.

Понякога и от любовта се надебелява.”

НАЗАД