Мили Дядо Коледа,
всъщност бях добра.
Може би заслужих много чудеса.
Списъкът ти зная, че е пак препълнен,
и ще разтоварваш чак докато съмне…
Но… тази китара, дето много исках
замени я. С вяра. И с любов наплискай
всеки който ходи мрачен по земята.
Също много искам радост за децата
дето нямат дом, родители, играчки…
Нека ги прегърне (поотделно, всички)
някой, който може обич да раздава.
Сътвори им чудо! Те го заслужават.
Събуди Надеждата, нека да я има
та да не поглеждат тъжно тая зима…
Гладните стопли ги с малък жест човечен,
и махни веригите дето все ни пречат
да намерим смисъла в тупкането в ляво,
да прегърнем ближния, да ни стане бяло…
И да си простиме всички греховете,
да си подадеме в тъмното ръцете…
Още много, много… да напиша мога…
но ще спра до тук и… просто ще се моля.
…
Мила ми Павлина,
четох… Натъжи ме.
Мило е, че помниш още моето име…
Храброст е, че вярваш още в чудесата…
Затова писмото ти… аз на Бог ще пратя!..
Павлина Соколова
НАЗАД