Семейните скандали, за жалост, са често срещано явление при всяка двойка. Затова днес решихме да споделим с вас историята на един провинил се съпруг и това как случайно се е спасил от ГОЛЕМИЯ семеен скандал, който жена му му била подготвила.
Спомням си как през една петъчна вечер се наложи с колегите да останем до късно в офиса, защото имахме краен срок, които задължително трябваше да спазим. След работа решихме да се почерпим за добре свършената работа и да разпуснем, защото седмицата беше много тежка. Предупредих жена си, че оставам до по-късно в офиса, но пропуснах да ѝ звънна след това, за да ѝ кажа за заведението. И по закона на Мърфи, разбира се, телефонът ми остана в джоба на якето и естествено имах няколко десетки пропуснати обаждания от нея.
Към 23 часа вече бях пред кварталното магазинче пред блока, влязох вътре, извадих си телефона и видях всички пропуснати обаждания. Досетих се, че да звъня в момента и да питам жена си дали иска да ѝ взема нещо, е лоша идея. Затова бързо купих нещата, за които влязох и се качих вкъщи в очакване на неприятния разговор.
Отворих вратата, а насреща кой да видя - побеснялата ми съпруга! На лицето ѝ се четяха въпросите: „И къде се губиш от 18 до 23 часа и защо, по дяволите, не си вдига телефона?! Има ли смисъл да питам защо погледът ти е премрежен, все едно до сега си пил?”. А на прага, вместо „Здравей”, чувам:
- Браво! И къде се губиш? Звъня ти от часове и никой не ми вдига. Не можа ли да ме предупредиш, че ще излизаш? Цяла вечер те чакам. Сто неща трябваше да купиш на връщане от работа. Майната им на покупките! Изплаших се, че ти се е случило нещо!
А после стандартното, но заслужено мърморене за това, че още малко и е щяла да звъни във всички болници и морги…
- Очертава се скандал, нали? – попитах я аз.
- А ти как мислиш?!
- Тогава изчакай секунда… моля те.
Събух се, отидох в кухнята, за да извадя покупките: две охладени бири, фъстъци, кашкавал и филе. Взех питиетата и другите неща и занесох всичко в хола. Оставих ги на масата и седнах на дивана.
- Сега вече може да започваш – обърнах се към жена ми.
А тя просто погледна към сервираната маса, към мен, после пак към масата, видя как ѝ намигат фъстъците и как весело се пени бирата и единственото, което направи, бе да седне до мен. След това спокойно каза:
- Идиот, и за какво трябваше да се караме сега? Вместо да седнем и да си пуснем филм... Пусни някоя комедия, моля те.
НАЗАД