Знаеш ли какво е да ме обичаш? Това е да ме приемеш с моите минуси, с лошите ми моменти, с усмивките ми и всичко, което правя.

Това е да имаш търпението да изтърпиш мълчаливите ми сърдения, без да си тръгнеш, защото понякога не мога да пренебрегна гордостта си и да се извиня. Трябва да приемеш и гнева ми, който така и не се научих да освобождавам. Налага се да свикнеш с изблиците ми на тъга, когато ставам раздразнителна и арогантна.

Понякога не искам да кажа нещата, които излизат от устата ми, но не мога да ги върна.
Аз се смея, смея се и в най-неподходящите моменти. Изричам и много думи, които не трябва. С мен приемаш безпокойството и параноята ми, защото в миналото някой ме е наранил и е предал доверието ми.

Но да ме обичаш наподобява изгрева, който е толкова прекрасен с всеки един негов нюанс.

Аз те изслушвам всеки път, когато имаш нужда от приятел. Давам ти своята лоялност и подкрепа, когато си долу и никой не иска да застане до теб. Приемам те, макар и твоите недостатъци, защото не желая да те променям. Няма нужда.

Любовта ми е и отказ от егоизма ми, когато нямаш какво повече да дадеш.
Това, което е мое, е и твое. Каквото е мое, е наше.

Любовта ми ще ти помогне да освободиш ума си, когато другите злоупотребяват с теб. Спокойни са дните, в които просто се сгушвам в теб като малко дете и всеки един проблем изчезва. Обожавам спонтанните нощи, в които успявам да изкарам безразсъдното ти аз от теб, за да направя живота ни още по-интересен.

Да ме обичаш - това е огън под водата. Не е лесно, но когато се случи, е най-истинското нещо, което си виждал. Това е смесица от всички сезони - зимата със снега, пролетта с променливото време, лятото с високите градуси и есента с падащите листа. Да се научиш да ме обичаш - това е най-трудното, но направиш ли го, няма да искаш да се върнеш назад.

Стажант: Виктория Попова