Толкова много е около теб, че си започнал да я приемаш за даденост. Смяташ, че каквото и да направиш, тя винаги ще е до теб. 

Тя е различна. Тя вярва в хората, когато никой друг не го прави. Тя е силна. Тя може да те погледне в очите с усмивка, макар и вечерта да е плакала и ти да си бил причината.

Ако се чудиш колко силно ще ти липсва тя, ето как:

Ще се отдръпне бавно и неусетно. Ще се научиш да я цениш, когато я няма. И това е най-трудното. Този момент ще настъпи. Можел си да имаш нея, да изживееш нещо прекрасно, но така и не си разбрал.

Тя винаги е била твоя. Не е играла игри. Тя е от онези жени, които не смятат, че любовта трябва да е трудна, но ти си я направил такава.

Дори и най-силните се изморяват да чакат. Изтощават се емоционално.

Довери ми се... Тя не иска да си тръгва. Ако изборът бе нейн, тя би останала. Само ако знаеше, че си заслужава... 

Изведнъж някой толкова уверен, се пречупва и разбира истината.

Тя ще стане и ще те напусне.

Ще поглежда назад. Ще търси причина да си тръгне. Това, от което я боли най-много, е, че ти ще разбереш, когато наистина я няма в живота ти.

Защото е пред теб, а ти дори не се интересуваш или поне не го показваш. Ти не си този, от когото тя се нуждае.

И бавно ще видиш, че нея я няма. Един ден тази новина ще те удари като гръм от ясно небе.

Няма да отговаря на съобщенията ти.

Моментът, в който разбереш, че си я изгубил, ще е онзи, в който всичко ще те свързва с нея.

Ще си търсиш причини да говориш с нея. Нещо хубаво ще ти се случи и ще искаш да го споделиш с нея. Ще ти липсва рамото, на което да се облегнеш. Ще искаш да я видиш. Ще ти липсва.

Всичко, което си смятал за досадно, ще е нейният начин да те обича, а ти ще съжаляваш.

Ще осъзнаеш колко силна е била.

Ще искаш да ѝ се обадиш.

Ще разбереш колко те интересува тя, колко е специална. 

Ти си бил всичко, което тя е желала, но сега си последното.

Тя ще си тръгне, защото ти не си я помолил да остане. Отнело ти е прекалено много време, за да разбереш, че я няма.

И един ден пътищата ви ще се пресекат. Тя може би ще има друг, който няма да си ти.

Тогава ще усетиш болката.

Болката да я гледаш как обича друг така, както е обичала теб, ще те разбие.

Това, което няма да знаеш, е колко трудно ѝ е било да го намери. Сравнявала е всеки.

Ще се погледнете и ще видиш как тя още те обича, как ти още я обичаш силно. Но никой няма да посмее да направи нещо. Само този поглед и тишината, която ще крещи:

„Как всичко свърши така?“