Вечер е, а ти си неспокойна. Пишеш на приятелите си и гледаш сериали. Ровиш се в Tubmlr, Facebook, Instagram или Twitter. Вниманието ти е привлечено от десет различни неща. Едно малко гласче в главата ти те пита:
„От какво се опитваш да избягаш, да се разсееш?"
Игнорираш го. Продължаваш да ровиш.
Изпращаш съобщение:
- „Искаш ли да излезем довечера?“
- „Разбира се, трябва да изляза от апартамента си, предполагам“
- „Ха-ха, аз също. Хайде да го измислим утре.“
Идва утрешният ден.
- „Хей, искаш ли да го отложим?“
- „Да разбира се, и аз си го мислех. Супер“
Така двамата си пишете цяла вечер. Сериалът върви на фон. Компютъра седи в скута ти. Ровиш се отново и отново.
Чакай малко. Това не е нормално! Какво правим с живота си? Правим планове с разумно човешко същество и след това ги разваляме, робувайки на екрана, чат, глупости, глупости, глупости. Как това е нормално? Как се примиряваме с това?
Как това може да се нарече живот?
Всъщност не е живот. Не може да прекарваме дните си, висейки пред монитора, забравяйки, че сме хора. Не сме създадени за това. Мога да гарантирам, че най-хубавите ми спомени са свързани с нечии други. Къде са спомените с интернет? Това ли е всичко сега?
Когато се върнеш към живота си, ще бъдеш ли толкова щастлива, защото си гледала някой сериал? Ще бъдеш ли щастлива, че си пропуснала да създадеш спомени? Ще бъдеш ли щастлива, когато си сама, отблъснала всички около себе си? Отхвърляне, и отхвърляне в полза на какво? Защо трябва да се отхвърляме един друг?
Това е най-странното: нашето поколение. Ние сме малко, но и най-много свързаното поколение някога и ако прекарваш времето си в интернет, ще видиш:
Депресия, необуздана и неосъзната
Тревожност, защото си отхвърлена от обществото
Самота, нежелана и неочаквана
Тъга, начин на живот
Домошар, все едно постоянното седене вкъщи е здравословно
Интроверти, все едно връзките с другите са нещо лошо
Мразейки хората, все едно е нещо яко
Избягване на срещи, все едно е нещо естествено
Netflix, все едно е човешко същество
Дали хората са душевно болни? За бога, да! Разбира се! Но това не е само душевна болест. Хората с диагнози като депресия, потиснатост или други душевни заболявания нямат личен живот. Те не могат и не трябва да живеят с тях. Те трябва да се борят за своя живот. Трябва яростно да преследват своето щастие.
Поколението ни на тъга и самота е най-лошият вариант. Да си позволиш да бъдеш отхвърлен от останалите. Да се примиряваш, вместо да се лекуваш. Да живееш с проблемите, вместо да ги решиш. Ако нещо е посредствено, то не ни е нужно, дори ако ни прави по-силни. Не ставаме по-зрели хора, не точно. Искаме да се разсеем от „лоши чувства“, но не искаме това да се изправяме срещу тях с кликане, рестартиране или ровене, докато не се „хипнотизираме“.
Емоционалната сила трябва да бъде постигната. Няма как да я получим с разсейване. А всичко това, за съжаление, е разсейване.
Разсейване от нас.
Разсейване от потенциалната болка.
Разсейване от живота, надеждите, мечтите.
Разсейване от уязвимостта.
Разсейване от съчувствието.
Разсейване от добротата.
Разсейване от останалите.
И това ни прави жалки. Наистина. Погледнете живота си. Обърнете внимание как прекарвате времето си. Щастливи ли сте? Забавлявате ли се? Кога за последно сте седели пред компютъра повече от 2-3 часа и сте се почувствали щастливи и енергични? Кога за последно, седейки пред компютъра, телевизора или таблета, сте се почувствали живи? Кога за последно сте се почувствали обичани и нужни? Кога за последно сте се почувствали силни.
Позволихме това да стигне прекалено далеч. Това е проблем. Интернетът и подобни устройства не са безвредни, но са пленяващи, обвързващи, водещи до липса от връзка с истински хора.
Може ли цялата тази технология да бъде полезна? Да. Но ние не я използваме по този начин. Ние сме безразсъдни. Държим се така, сякаш нищо няма значение. И така не прекарваме дните си, както би трябвало. Това как прекарваме ежедневието си показва как прекарваме живота си. Тъжната истина…
Мисля, че сме изплашени, но това е животът – да се изправим срещу страховете си, за да натрупаме опит. Не трябва да бягаме от това да се излекуваме. Нужно е да се изправим срещу нас, за да бъдем тези, които трябва. Не можем да търсим истинска връзка и истинската любов, или комбинация от двете, докато висим пред екраните и не се интересуваме от другите. Но не е ли това на мода? Пица и филми? Да не правиш нищо по цял ден? „Ха-ха-ха, колко е прекрасно“
Но това не е смешно. Нищо от това не е.
Това е твоят живот. ТВОЯТ ЖИВОТ. Разбираш ли? Това е. А ти го пропиляваш. Събуди се. Животът е един миг. Отмине ли веднъж, нямаш втори шанс. Бъди тук и сега. Интересувай се. Интересувай се за другите. Интересувай се за себе си. Бъди нещо по-добро от това. Нека го направим. Най-накрая!
Писна ми от тъгата, от самотата. Искам истински отношения с реални хора. А ти?
НАЗАД