Малко са хората, които ще си признаят, че са несериозни и небрежни. И не само поради факта, че работното им място прилича на претърпяло бомбардировка помещение или заради безпорядъка в кредитните им карти и документи, които намекват колко небрежни собственици са. По-скоро всеки от нас, в мечтите си вижда себе си като сериозен човек, контролиращ живота и цялото пространство наоколо.
Оказва се обаче, че има няколко доказателства в полза на твърдението, че небрежността все пак не е недостатък. Ето ги и тях:
Съгласете се, че сме свикнали да смятаме сериозността и педантното си отношение към живота като цяло за ключове към успеха. И това е така, тъй като още от детството ни бе внушена идеята, че безпорядъкът и несериозното отношение към нещата не водят до нищо добро. Така, ние израснахме с вярата, че само сериозният подход към живота може да доведе до успех.
Но въпреки че разпръскваме нещата си навсякъде и се справяме всеки ден в един не толкова идеален и чист свят, все пак ние водим пълноценен живот, нали така? Дори когато с огромни крачки се изкачваме стремглаво нагоре по пъя към върха на кариерата си, червейчето на съмнението продължава да ни шепне отвътре: "Промени се! Прекалено повърхностно се отнасяш към всичко, а начинът ти на живот е твърде несериозен и лекомислен. Внимавай, ще попаднеш в някоя интрига, всичко ще се срине и нищо няма да се получи."
Но струва ли си да се вслушваме в този вътрешен критик? Не! И ето защо:
Небрежните хора са по-склонни към творчество
Според Ерик Баркър, автор в списание „Тайм”, в действителност лекотата на битието определя колко интелигентен е един човек. Журналистът посочва като главен аргумент в защита на тезата си книгата на Стивън Джонсън "Откъде се взимат добрите идеи. Раждането и съдбата на иновациите", в която сновната идея се крие в това, че безпорядъкът около един човек е мярка за неговата интелигентност. В големите градове хората живеят по-леко в сравнение с малките населени места, тъй като в големите градове цялата дейност е фокусирана върху създаването на иновации.
Небрежният мозък е по-склонен към креативност и способен на иновации
Само човек с по-разкрепостен начин на мислене може да работи по няколко проекта едновременно или да се увлича от няколко различни хобита. Това от своя страна, кара ума му да работи възможно най-ефективно... на пика на възможностите си. При такива хора се раждат най-неочаквани мисли и нови идеи. Например, рисувайки под музикален съпровод, такива хора могат да създадат нов стил на рисуване. Умението да живеят и работят в многофункционален режим позволява на неподредените хора да постигнат значителни успехи и да направят грандиозни открития.
Да, хаосът наоколо води до блестящи идеи!
Може да изглежда странно, но колкото по-разнообразни мисли скитат в главата на един човек, толкова по-вероятно е сред тях да има някоя, която наистина е стойностна. Именни този принцип е в основата на брейнсторминг сесиите, които често прилагат творчески екипи за създаване на иновации.
Ерик Баркър посочва и книгата на Джон Лерер "Въображение. Как работи кретивността", в която авторът твърди, че бъркотията на масата или около човека стимулира творческото му мислене. С други думи, колкото по-голям е безпорядъкът, толкова по-креативно работи мозъкът ни.
Хаосът наоколо не само не пречи на ясното мислене, но кара неорганизираните хора да гледат на света от различна гледна точка, да подхождат към ситуацията от друга страна. И в много случаи именно неумението да живеят в подреден и идеален свят е ключът към истинския успех.
Е, съгласни ли сте с написаното?
НАЗАД