Не съм от тези, които загърбват нещо или някого лесно. Една от най-големите ми способности е да виждам доброто във всичко. Способността ми да откривам позитивното в случващото се около мен и как хората се променят.
Може би това е моя сила, но и слабост, защото така се привързвам към хора, към които не трябва.
Никоя връзка не е едностранна. Не трябва да се вини само единия. Важното е и двамата да дават по нещо за нейното развитие.
Когато ти бе до мен, не можех да се сдържам, не можех да изказвам мнението си и трябва да внимавам.
Трябваше да продължа напред, защото не бях себе си, отдалечавах се от тази, която исках да бъда. Превърнах се в жертва. Миналото ми ме настигаше.
Не казвам, че връзката ни бе ужасна. Ако нямаше хубави моменти, нямаше да съм част от нея.
Когато беше до мен, опитвах нови неща, станах смела и самоуверена.
Развивах се, но беше моментно.
Ние сме хора и не сме идеални. Никой не може да задържи времето, за да сме щастливи непрекъснато.
Хората в живота ни трябва да ни вдъхновяват, да ни карат да летим и да сме спокойно.
Някои връзки продължават вечно, а други ни дават уроци.
Няма как да ги научим, ако продължаваме да се държим за онзи, който ни наранява и спира развитието ни.
Аз продължавам напред, защото се уморих от чакането да се промениш.
Правя го, защото исках да се превърна в жената, която винаги съм искала да съм.
Отказах се от теб, за да осъществя мечтите си.
НАЗАД