Знаеш ли, тя ще те напусне.
Тя ще те напусне. Не заради нещата, които си направил, а заради тези, които не си. Тя ще те напусне. Не заради нещата, които си казал, а заради тези, които никога не си.
Тя те напуска, защото си ѝ казал, че я обичаш, но не си ѝ го показвал. Каза ѝ го с приглушен шепот, посред нощ, пиян от многото алкохол. Но всъщност никога не си го имал предвид.
Тя те напуска, защото не си се появил за важните неща. Когато те помоли да ѝ помогнеш и да утвърдиш чувствата ѝ, ти сви рамене. Говорихте много. Ти каза много думи. Много фрагментирани изречения, които сякаш светеха толкова ярко, но никога не си следвал.
Тя те напуска, защото никога не си се интересувал истински.
Защото ако те беше грижа, нямаше да я гледаш разочаровано. Ако наистина те е било грижа, нямаше да се ядосаш заради глупав малък спор. Ако наистина те е било грижа, нямаше да пропуснеш тази среща. Ако наистина ти пукаше, щеше да слушаш. Истински да слушаш какво иска. Това, от което се нуждае. Това, което ти каза толкова ясно.
Тя те напуска, защото не си човека, когото си мислеше, че си. Напуска те, защото вече не си човека, с когото може да бъде. Напуска те, защото не виждаш бъдеще с нея. И тя не може да бъде с някого, който не вижда това. Който не вижда снимка в главата си на стари и сбръчкани ръце. Който не вижда тази красива и трагична картина.
Тя си тръгва, защото не правиш нищо, за да я спреш да прави точно това.
Тя бяга от живота, който би могъл да имаш с нея. Бяга от теб, а ти просто стоиш там зяпнал. Просто стоиш там и се взираш. Не тичаш след нея. Не викаш името ѝ. Не я караш да се върне.
Тя тръгва, защото знае, че не я обичаш достатъчно, за да я накараш да остане. Тръгва, защото знае, че не я обичаш достатъчно, за да я накараш да спре да завърти дръжката на вратата ти.
Тя си тръгва, защото нямаш сили да направиш правилното нещо. Нямаш любов в сърцето си, за да я молиш да премисли. Нямаш смелостта да се опиташ да помислиш с нея. Да се опиташ да я убедиш да остане. Просто да остане.
Затова си заминава. И няма да гледа назад. Защото заслужава някого, който ще опита. Заслужава някого, който ще работи. Който ще се бори. Който ще каже: „Спри. Не тръгвай. Не бягай. Не си отивай.“
Тя заслужава някого, който никога няма да я накара да тича. Който ще я спре да завърти тази дръжка. Който ще я спре да тича с вятъра.
НАЗАД