И първолаците знаят историята за сътворението на Адам и Ева – първите хора на Земята. За това как Бог създал Ева от реброто на Адам, а по-късно ги изгонил от Райската градина. Но в Библията има известно противоречие, което ни навежда на мисълта, че Ева не е била първата жена.

Докато четете Библията, ще видите две версии за създаването на човечеството. Първо се казва: „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“ От тук следва, че по-скоро Бог е създал мъжът и жената едновременно, но във втората глава се казва: „Но помощник, подходящ за човека, не се намери. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека.“ Това вече е сътворението на Ева и ясно става, че тя се е появила след Адам.

Несъответствията в двете различни версии на Сътворението придобиват широка известност. В началото на XIII век тези въпроси са включени в еврейската мистична литература, позната като Кабала. Кабалистите вярват, че преди Ева Адам е имал и друга жена – Лилит, а нейната история е не по-малко интересна.

В един от важните текстове на Кабала се казва: „По времето, когато Йехова създаде Адам, той създаде и жена, наречена Лилит, която също като Адам бе взета от земята. Тя бе дадена на Адам като съпруга. Но възникна спор между тях и тя изрече забраненото име на Йехова и бе прокудена.“

Бог създал Лилит по същия начин, по който създал и Адам - от земята, но използвал мръсотия и кал вместо чиста пръст.

Големият грях на Лилит бил, че не искала да се подчинява на Адам. Той искал да доминира върху нея във всяко отношение, дори и в брачното ложе тя трябвало да лежи под него. „Защо трябва да лежа под теб?“, попитала Лилит. „Аз също бях създадена от пръст и следователно съм ти равна.“ И когато Адам се опитал да я подчини чрез сила, Лилит в гнева си изрекла магическото име на Бог, което било забранено, издигнала се във въздуха и напуснала Адам и Райската градина.“ А защо Лилит не е трябвало да изрича името божие? В древната еврейска традиция, а и в много други древни вярвания, името на всяко нещо – на всяка твар и на всяка вещ, съдържа неговата същност и се отъждествява с него. В името се крие огромна сила и изричайки го, ние се докосваме до същността на назоваваното и дори придобиваме известна власт над него. Затова и една от 10-те божи заповеди е да не изричаме напразно името божие, а изричането му от Лилит е било сметнато за върховна дързост.

Лилит отлетяла от Райската градина и започнала да приема за любовници най-различни демони, от които ѝ се родили много деца. Въпреки дързостта ѝ, Адам я пожелал обратно. За да удовлетвори молбите му, Бог изпратил три ангела да търсят Лилит – Сеной, Сансеной, Семангелоф. Те я открили край бреговете на Червено море – в земята на демоните и похотта. Ангелите ѝ казали: „Върни се незабавно при Адам или всеки ден сто от демоничните ти деца ще умират!“. Лилит отговорила, че предпочита това наказание пред това да се върне в Райската градина и да се подчини на Адам. За отмъщение тя се заклела да убива новородени човешки деца.

След като Лилит избягала от Рая, Бог решил да направи втори опит и да дари Адам с партньорка, защото не било хубаво Адам да бъде сам. Той създал Ева от реброто му и по този начин тя станала подчинена на мъжа. Според някои кабалисти самата Лилит се е преобразила като змия (тя често е изобразявана със змия на кръста) и е изкушила Ева, за да покаже на Адам, че никоя жена не е напълно покорна или съвършена.