Майсторът на интимната лирика се раджа на днешния ден преди 87 години. Той ни напусна през 2016 година, но завинаги ще остане в сърцата ни като един от най-обичаните автори. Евтим Евтимов посвещава едни от първите си стихове на България, а в любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. В негова памет решихме да ти припомним едно от любимите ни негови стихотворения:
Обичаш ме...
Обичаш ме - ще бъдеш ли щастлива, игра такава има в любовта, единият за влюбен се признава, а победен излиза след това.
Но ти на безразлична се преструваш, без чувства като камъка бъди умирай от любов, но не целувай, любимия човек дори пъди.
Веднъж се мре, веднъж и ти обичай, че смелият на жертва е готов, страхливият е винаги отричал, че има на света една любов.
• • • • • • •
И ако ти не съществуваш още
И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам,
от болката на дългите ми нощи
и няма повече да бъда сам!
И пак ще имам радости и грижи,
небе открито, птици и море.
Човек живее в името на нещо
и пак за нещо трябва да умре!
• • • • • • •
Обич за обич
Аз назаем не съм те прегръщал
и назаем не съм те мечтал,
всяка ласка под брой да ми връщаш.
Мен ми стига, че нещо съм дал.
Може днес да не дойдеш на среща
но след ден,
но след два,
но след три
да потрепне в душата ти нещо
и за мен да преминеш гори,
над които небето поклаща
обгорено от бури платно.
Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно
то за двеста писма да вълнува
и за двеста да има цена.
Може само веднъж да целуваш
ала тази целувка една
до последния дъх да гори,
до последния дъх…
и до гроба.
Стига заеми!
Стига везни!
Искам
обич за обич.
Виж още:
Димитър Талев: „Винаги ще има още една възможност, още едно приятелство, още една любов, една нова сила!“
Мисли за любовта от Петър Дънов
Йордан Радичков: "Всеки човек е поука за другите - добра или лоша."
НАЗАД