„Беше 1997 г., когато баща ми и аз проведохме първия разговор от типа „Нуждаеш ли си от него или го желаеш?”
Бях все още в детската градина и исках шоколадово мляко в местния ресторант в родния ми град Дейвидсън, Северна Каролина.
Бях на 6 години и този разговор влезе през едното ухо и излезе през другото, единственото, което запомних като извод е – никога не искай шоколадово мляко в ресторант.
Поръчай си вода, защото е безплатна.
Но всъщност тогава научих ценен урок – шоколадовото мляко е желание, а водата е нужда.
Когато пораснах започнах да поставям и други неща в тези две категории. Научих, че марковите маратонки са желание, но обувките за тенис са нужда, защото ходех на тенис състезания всеки уикенд.
Първоначално се ръководех от насоките на баща ми и неговите дефиниции за желание и нужда, но с времето формулирах собствените си дефиниции. Забелязах, че категорията с шоколадовото мляко расте много по-бързо, отколкото тази с водата – за щастие знаех, че не трябва да пипам тази категория.
Беше много полезно да следвам този начин на живот през ученическите и университетските ми години, но съветът, който ми даде баща ми, беше още по-полезен, когато навлязох в „истинския живот”, където трябва да се научиш да издържиш с минимална заплата в скъп град като Ню Йорк.
Да правиш разлика между желания и нужди, е ценно умение, което те прави съзнателен потребител. Този навик отнема време, ще го срещнете описан във финансовите самоучители или във финансовия курс, но там никога няма ви научат на него.
Този съвет от 1997 г. изскача при всяка моя покупка. Първо определям дали това, което искам да купя, е желание или нужда и ако попадне в категорията „желание”, притеглям плюсовете и минусите, преди да направя безсмислена покупка.
Разбира се, винаги има място и време за шоколадово мляко – да се поглезиш от време на време ти пречи да не полудееш – но през повечето време аз съм тази, която избира чашата с вода."
Кейтлин Елкинс
НАЗАД