Гео Милев: “Всички пътища водят в Рим. Само един път води в Рая: пътят на свободата!”

Гео Милев Касабов е роден на 15 януари 1895 година и умира на 15 май 1925 година.

В памет на великия български поет, издател, художествен историк и преводач припомняме едно от най-известните произведения на Гео Милев - “Змей”.

Змей

Мене ме, мамо, змей люби...

Остави ме!

- Змей Огнен е моят любовник!
Посред пламък и вихри гръмовни
- змейове с бели жребци,
в златни каляски змеици -
с развени
далече
крила
всяка вечер
той идва при мене.

Ела!

Притисни ме с безумни, свирепи ръце
до своята люспеста гръд от червени звезди,
до своето зверско сърце,
мокро в морава кръв:
вземи, изгори ме с пламтящата стръв
на свойте целувки -
грабни ме оттук ти,
отлети,
отнеси ме
- далече, далече, далече -
зад гори, планини, стръмни бездни и гробища,
в свойто царство без име
- о сън! о чудовище! -
дето няма ни ден, ни година, ни утро, ни вечер:
Там!
О знам:
Ти си Той!
Не отхвърляй едничката моя молба,
изпълни ми едничкото искане -
ах... стой! -
Подир знойна и страшна борба,
в безсъзнание, няма да знам -
и ще чезна - аз гола -
в скверната сладост на твойто притискане
- не, не, не! -
Аз падам надолу
- с мене ти -
летим
през огън и дим, и звезди,
зелени въртопи змии,
настръхнали копия,
- по невидими стръмни пътеки -
трясък и прах,
кисък и звън;
не, не, не! -

Ах!

- Пробуда:
камбанният звън.
В зората на местност безлюдна
оплаквам връх своите меки
колене

чудовищния труп на моя сън.

НАЗАД