Голямо его или здрав разум?

Случвало ли ви се е да се чудите дали имате проблеми с егото? Замисляли ли сте се, че може да сте толкова инатливи, че чак сами да си пречите на щастието? Няма как да не ви се е случвало. И сигурно имате поне един човек, когото да чакате да ви потърси, защото вие няма да го направите. Но дали заради его или здрав разум? Да видим.

Да си представим следната ситуация. Звъните на някого или му пишете. Една, две, три, пет седмици по-късно още не ви е отговорил. Нужно ли е да го казвам, или от самосебе си става ясно, че сте безумно ниско в списъка с приоритетите? Изобщо ви няма на картата. В такъв случай адекватно ли е отново да потърсите човека? Не. Защото е неуважително да ви ударят Seen, а абсолютният минимум, който човек трябва да си постави в отношенията с останалите, е да получава елементарно уважение. Не го ли изисквате, не го заслужавате.

П.П. Важно е да се уточни, че тук става въпрос само и единствено за случаи, в които изобщо не са ви върнали обаждане или съобщение. Ако са го направили, дори седмици по-късно, нямате право да се сърдите, защото не знаете на кой какви филми са му в главата и какви проблеми си има. Зрелите личности трябва да умеят да подхождат с разбиране. 

- Защо не ми пишеш?
- Защото и ти не ми пишеш.
- Да, ама аз миналата седмица лайкнах песента, която качи.

Да лайкнеш нечий пост изобщо не е еквивалентно на това да му кажеш "здрасти". Крайно несериозно и откровено детинско е да харесваш публикациите му с надеждата да ти се включи. 

Любимото ми клише: "Не ме търсиш - не ти пука." Вероятно е така, ама не съвсем. Не може да твърдите, че искате да общувате с някого, и в същото време да очаквате само той да ви търси. При тези обстоятелства явно на вас не ви пука, защото егото ви е по-ценно от отношенията.

Нещата са прости. Ако сте минали в режим на инат, защото ви се е налагало само вие да сте активните, то очевидно си има причина за твърдоглавостта ви и проблемът не е свързан с егото ви. Просто имате чувство за самосъхранение. Когато само единият полага усилия, нещата са пределно ясни - нищо добро няма да излезе от тези отношения. Поне на този етап.

За мечтите си слушайте сърцето, защото дори едно на милион е чудесна перспектива. Но относно хората, слушайте главата си. Колкото и да ви идва отвътре да предприемете нещо, ако разумът и най-вече фактите са против това импулсивно решение, то обезателно е най-добре да не го правите. За да не се превръщате в крачна помпа за нечие самочувствие и да не потъпквате достойнството си в името на незаслужаващи персони.

НАЗАД