Реших да посветя този материал на Гуинет Полтроу, защото винаги съм се възхищавала на жени, които успяват да превъзмогнат раздялата с мъжа на живота си и да продължат напред. По-силни отпреди. По-целеустремени отпреди. По-секси отпреди.

Това се случи с Гуинет Полтроу. Крис Мартин, за когото беше омъжена повече от 10 години (от 2003 г. до 2015 г.) и от когото има две деца – дъщеря Епъл и син Мойсей, реши, че се е уморил от семейния живот и предпочете компанията на 25-годишната Дженифър Лоурънс (звездата от „Игрите на глада“). През април тази година Гуинет подаде молба за развод. Само тя си знае какво е ставало в душата й и какво я е изправило на крака, но по-важното е, че днес 43-годишната актриса отново вярва в любовта. Името на новия мъж в живота й е Брад Фолчък, един от създателите на сериала „Клуб Веселие“. Желаем ти щастие и попътен вятър, Гуинет!

Преди да ви споделя любимите си цитати на тази наистина забележителна жена, позволете да ви разкажа още няколко интересни факта от живота й...

- Знаете ли какво е общото между Гуинет, Дженифър Анистън и Анджелина Джоли? Сигурно вече се досещате: Брад Пит. Да! Гуинет и Брад имат връзка цели три години (от 1994-та до 1997-ма). Нещо повече, Гуинет получава предложение за брак! Годежът продължава 6 месеца, но тя го разваля, защото по това време все още не е готова за семеен живот. Не е готова да стане Мисис Пит?! Уау! Обръщайки поглед назад, тя споделя: „Това наистина преобърна живота ми. Когато се разделихме, нещо се промени завинаги в мен. Сърцето ми се разби и никога повече няма да е същото“. Това го разбираме напълно, нали?
 
- Гуинет е родена на 27 септември 1972 г. в Лос Анжелис.

 

- Става известна с участието си във филма „Седем“. Именно тогава започва връзката й с Брад Пит.

 

- Сред останалите филми, в които участва, са „Плъзгащи се врати“, „Големите надежди“, „Перфектно убийство“, „Железният човек“ (1 и 2), „Отмъстителите“, „Талантливият Мистър Рипли“ и др.


- Носителка е на Оскар за най-добра женска роля за участието си във „Влюбеният Шекспир“ (1998 г.)

 

- През 2010 г. получава своя звезда на Алеята на славата в Холивуд.

 

- През 2013 г. сп. „People” я обявява за най-красивата жена в света.

 

- Състоянието й се оценява на 60 млн. долара.

 

- След като се раждат двете й деца, Гуинет драстично намалява ангажиментите си в киното. Защо решава да предприеме тази стъпка, ще разберете след малко...

 

- Освен децата и киното, Гуинет има още две страсти – благотворителността и.. готвенето. Тя е посланик на организацията „Спасете децата“ (която защитава правата на децата в развиващите се страни) и членува в борда на фондация „Робин Худ“ (която се грижи за бедните в Ню Йорк).
А сега за готвенето... Гуинет готви всеки ден. Обича готварските книги. Чете ги като романи.А после обича да експериментира. Приготвя сезонни ястия и създава свои, лични комбинации. Обича да похапва сирене с хляб и вино. Признава, че сърцето й спира при вида на тиквичка, цъфнала в градината й. В двора на къщата си има пещ на дърва за печене на пица. И смело заявява, че това е една от най-добрите инвестиции, които е правила. Любовта й към кулинарията е причината Гуинет да създаде блога си GOOP, посветен на вкусните рецепти и здравословния начин на живот. Русата красавица е и автор на две кулинарни книги: "Дъщеря на баща си: Вкусни лесни рецепти за семейни празненства и събирания“, „Всичко е вкусно: Вкусни лесни рецепти, които ще ви помогнат да изглеждате добре и да се чувствате прекрасно“. През април 2016 г. се очаква да излезе третата й книга: "Всичко е лесно: Здравословни, вкусни ястия за делничните вечери, готови за по-малко от 30 минути".

А сега, вижте няколко наистина вдъхновяващи мисли на тази наистина вдъхновяваща жена...

Красотата

Красотата, за мен, е да се чувстваш комфортно в кожата си. Или това, или убийствено червено червило.

Тони Робинс казва, че всички сме хипнотизирани да виждаме красотата по точно определен начин и мисля, че е прав.

Ако живеех в древен Рим или древна Гърция, щяха да сме смятат за болнава и непривлекателна. Толкова е странно как разбиранията за това какво се харесва се променят с времето.

Струва ни се, че е неприемливо да си пълен, и забравяме, че външният вид няма нищо общо с това какъв наистина е човекът.

Не знам кой реши, че да си кльощав е по-секси от това да не си кльощав. Това е деспотична тенденция. Времето сега диктува, че да си слаб е по-добре и това е изключително глупаво, според мен.

Любовта

Най-доброто лекарство за разбитото сърце е времето... и приятелките.

Винаги, когато чуя, че приятели са се сгодили, си припомням, че не е въпросът в пръстена или в сватбата. Решението да свържеш живота си с друг човек е изключително важно. Лесно обаче може да преместиш фокуса си върху грешните неща.

Децата

Ако искаш да се грижиш за децата си, първо трябва да се погрижиш за себе си. Както когато си в самолет и те предупреждават, че при авария трябва първо да сложиш кислородна маска на себе си.

Обичам актьорската игра, но имам две малки деца. Това значи да съм извън дома ни по 14 часа дневно – време, което никой няма да ти върне. Затова, след като родих, намалих драстично участията си.

Гледам много актриси в Холивуд и си мисля: „Момичета, това, което правите, е напълно погрешно!“ Просто ми се иска да им кажа да спрат и да си родят деца, и да бъдат щастливи, и да излязат от този вакуум, в който Холивуд ни засмуква.

Майчинството ме промени повече от всичко друго. Малко е страшничко да минеш „от другата страна“, където вече ти си възрастният, ти си предишното поколение. Но именно то ме направи това, което съм.

Аз съм една напълно обикновена майка и се боря със същите неща, с които се борят останалите майки, опитвайки се да правят всичко наведнъж и в същото време да поддържат връзката с половинката си. Готвя, чистя, бърша дупета, прибирам играчки, помагам им с домашните. Макар че съм много зле по математика и да си призная, трудно се справям с домашните на сина ми. В живота ми абсолютно нищо не е перфектно. Аз просто много се старая...

По-скоро бих умряла, отколкото да дам на децата си да ядат полуфабрикати. Да, вярно е, че в началото им беше трудно да свикнат с броколите. И че трябваше да им давам по нещо сладко като награда за всяка порция "дървета" (така ги наричат), която изяждаха. Но за щастие свикнаха с вкуса и вече ги обичат. Така че, всичко е въпрос на навик. А няма по-добър навик от здравословния начин на живот.

Не мога да правя повече от един филм на година. Някои жени могат да съчетават работата с майчинството, аз не мога. Според мен, ти избираш или да си майка, или да правиш кариера. Не е ли така? Не можеш да имаш всичко. И не ми пука как звучи това.

Понякога позволявам на Епъл да не ходи на училище. Просто защото и аз самата имам нужда да си остане вкъщи при мен. Излизаме на обяд, после отиваме да си направим прически... просто сме заедно.

Когато ми се налага да работя, се чувствам виновна. „Какво правя?“, се питам. Но също така искам децата ми да знаят, че това, което правя, ми харесва. Тогава им казвам: „Хей, вижте какво трябва да свърша“. Това е нещо като противовес на чувството „О, каква ужасна майка“. Защото това чувство няма да те отведе никъде. Нито пък тях.

Не знам защо някои хора са склонни да съдят изборите на жените, свързани с децата и кариерата. Не мисля, че това помага. Напротив, демотивиращо е.

Никога не съм разбирала тези ожесточени войни между майките. Достатъчно е трудно за всички ни да отгледаме и възпитаме правилно децата си. И в същото време се налага да влизаш в разправии с другите майки, да се защитаваш... Кой има нужда от всичко това? Аз определено нямам. Защо трябва да сме толкова крайни по отношение на изборите, които другите майки правят? Защо трябва да налагаме мнението си на всяка цена? Защо се опитваме да поучаваме? Не е ли по-добре просто да позволим на всеки да бъде себе си...

Храната

Научих се да откривам какво ми доставя удоволствие в живота и храната е едно от тези неща.

След като родих, спрях да работя за известно време и цялата ми креативност отиде в кухнята. Обичам да експериментирам.

Не знам колко е здравословен беконът, но знам, че е ужасно вкусен!

Когато приготвям ястия за моите приятели и моето семейство, когато сядаме заедно, храним се, смеем, говорим – тогава се чувствам толкова щастлива! И ако знаете само колко храна приготвям!

Вярно е, че не ям червено месо, но понякога човек просто има нужда от една хубава пържола.

Когато излизам навън, обичам да ходя на места, където готвят храна, която не бих могла да си приготвя сама. Затова обичам японските и индийските ресторанти. Индийската храна има толкова много ароматни слоеве в себе си и ястията така хармонично се свързват помежду си...

Ако имах право на едно последно ястие, то щеше да бъде: стриди с коктейлен сос, след това печен пълнен омар и пържени картофки. Щях да си поискам багета и сирене с червено вино за десерт. Когато децата бяха малки, пиех вино като луда. Как иначе щях да преживея всеки ден?

Другите

Когато станеш публична личност, хората започват да критикуват всеки аспект от теб.

Загуба на време е, когато хората казват неща, които си мислят, че останалите искат да чуят, или се държат по начин, по който смятат, че другите очакват от тях. Опитвам се да бъда максимално честна. Казвам това, което мисля, и стоя зад това, което казвам.

Вече не се поддавам толкова много на страховете си. Научих се да не се интересувам какво си мислят останалите за мен. Много е освобождаващо. Това ти дава сили. Да бъдеш себе си и да живееш живота си.

Понякога ми се струва, че всички хора в моя свят са се „включили“ с контакт в бъбреците ми. Толкова е уморително...

Живеех с чувството, че нямам право да се нуждая от каквото и да било. И че единственото, на което имам право, е да се грижа за останалите. В един момент просто взех решение, че ще започна да се грижа за себе си.

През целия си живот се опитвах да бъда всякакви неща заради всякакви хора. Просто не мога повече.

Самооценката

Твърде строга съм към себе си. Работя по въпроса, но ми е наистина трудно да разширя перспективата си и да се приема такава, каквато съм – с моите променливи настроения и всичките ми недостатъци.

Приемам бръчките си. Не се срамувам нито от тях, нито от годините си. Против съм цялата тази Ботокс мания...

Никога не съм мислила, че тялото ми ще се харесва. Нагоре бях кокалеста, а надолу – леко... трътлеста.

Знам какво е да не се харесваш напълно. В живота ми имаше моменти, в които съм се чувствала наистина ужасно заради начина, по който изглеждам. И това семенце винаги ще остане в мен.

Не бих казала, че притежавам особено оригинално мислене, но ако имам опит в съответната област, искам да доразвия идеята по-натам и да видя какво ще се получи.

Спортът

Пълнея ужасно бързо! Качвам два килограма само при мисълта, че ще си отрежа десерт. И тъй като реших, че не мога да контролирам какво ям (а аз наистина обичам да си хапвам десерти), реших, че просто ще спортувам.

Правя 45 минути кардио упражнения 5 дни в седмицата, защото обичам да си похапвам. Освен това се опитвам да работя 45 минути и за мускули. Ако се приготвям за някоя роля или съм похапнала твърде много пайове, тренирам по два часа седмично, шест дни в седмицата, за две седмици.

Всяка жена може да намери време да тренира, дори да е в стаята на бебето. Безброй пъти се е случвало да тренирам, докато децата пълзят наоколо. Приемаш го за нормално и продължаваш.

Животът

Животът ми се свежда до три момента: смъртта на баща ми, срещата ми с моя съпруг и раждането на дъщеричката ни. Всичко, което съм правила преди това, просто няма значение.

Колкото по-възрастна ставам, толкова повече се отваря мирогледът ми и толкова по-малко съм склонна да съдя останалите.

Животът ми е хубав, защото не стоя безучастно. Инвестирам в нещата, които са истински. Общувам с истински хора, правя истински неща,... за истинската Гуинет.

Харесва ми да усещам, че съм жива. Това, че просто си тук, че те има, носи в себе си толкова много мъдрост. Събуждаш се сутрин и си казваш: Хей, не е ли чудесно, че съм жив!

Колкото по-прости са нещата, толкова по-щастлив те правят.