Хелоуин е! Истината за празника

Страховитият празник, който днес познаваме като Хелоуин, се чества за пръв път преди 3 000 години от келтите на днешната територия на Ирландия, Англия, Шотландия и северните части на Франция. На 31 октомври келтите празнували „последната лятна нощ” или както те я наричали „Самхаин”. Нощта била наистина важна за тях, свързвали се с починалите си предшественици. Келтите смятали, че „Самхаин” била единствената нощ, през която порталът, свързващ ги с отвъдното, е отворен, позволявайки на духовете да преминават в света на живите. Костюмите и маските били, за да се прогонят злите духове.

Един от недостатъците на вълшебния портал бил, че не само добрите призраци могат да преминават, но също и злите духове, които тормозели древните келти. Единственото спасение било да се сключи сделка с тях. От там идва и популярният въпрос - Номер или лакомство?

 

Подобно на много други езически празници, при допир на християнството с келтските земи, митичните празници се присвояват от църквата и се превръщат в религиозни. Честването на края на лятото или „Самхаин” се поглъща от християнството и се сдобива с новото си име – “Вси светии”, което значи „на всички светци”.  

Обичаят с превръщането на тиквите във фенери също има фолклорен произход. Ражда се в Ирландия през осемнадесети век и разказва легендата за мъж, наречен Джак Латерн, който измамил дявола да се качи на едно дърво и издълбал кръст по стъблото му, така че злодеят да не може да слезе. Джак сключил сделка с дявола да не го взима в Ада, когато умре. Това действително не се случило, но Джак не отишъл и в Ада, носейки кръста на старите си грехове. Дяволът отишъл на гроба му и му оставил фенер, с който искал да отдаде почит на един от малцината, успели да го измамят.