Хю Лори: "Щастието идва единствено, когато не го търсим!"

На 11 юни своя 57-ми рожден ден празнува британският актьор и музикант Хю Лори, станал любимец на не едно и две поколения с ролята си на ексцентричния и саркастичен д-р Грегъри Хаус. Оказва се, че актьорът има много общи черти със своя персонаж, като чувството му за хумор е само едно от тях:

Тичам между 6 и 8 мили на ден, освен това вдигам тежести и правя аеробни упражнения по един час на обяд. Лъжа много и ето че успявам да съм слаб.

Баща ми ми подари първия мотор на 16. Съвсем скоро паднах и бях в инвалидна количка за няколко седмици. Оттогава не съм падал никога.

Хората ще оцелеят и ще намерят щастието. Щастието идва единствено, когато не го търсим.

Точно прочетох "История на шотландското просвещение" от 800 страници. Мога със същия успех да я започна отново, защото не си спомням абсолютно нищо. Даже едвам си спомням къде е Шотландия.

Ужасно е да чакаш нещо в живота, докато си готов. Имам чувството, че никой не е готов за нищо. Няма такова нещо като готов съм. Има само тук и сега. И е по-добре каквото и да правите, да го направите сега, защото сега е точното време.

Мразя менюта, мразя да избирам храна. Искам да ми се сервира. Сервирайте ми вечеря!

Забраних водата в пластмасови бутилки на снимки. Екипът не го възприе добре, така че заместих водата с текила.

Карането на мотоциклет е като летенето. Всичките ти сетива са живи. Когато мина през Бевърли Хилс в ранните сутрешни часове и всички пръскачки са изключени, ароматите, които ме заливат са небесни. Да бъдеш Хаус е като летенето. Освободен си.

Малко ми е писнало от нашата прекомерна любов към Изтока. Ако кихна по време на снимки, 40 човека ще ми дадат ехинацея. Но аз по-скоро бих се навил да ям молив. Ето защо се реших за бокса. Това е отговорът ми към белите пижами и чи-то.

Наистина харесвам Лос Анджелис. Отчасти, защото ми е казвано, че не трябва.

Надяваме се, че тинейджърското ни аз ще прости на 50-годишното ни аз.

Майка ми винаги казва, че две грешни не правят едно правилно. Но тя така и не спомена, какво би станало с четири грешни. Което малко ме обърква.

Вярвате или не, може и да не го показвам толкова ясно, но наистина си мисля, че обичам хората.

Нямам нито един сериал или филм, който след като гледам готов, да си кажа: “Е тук вече ги закопах!”.

Имам чувството, че работя на нефтена платформа. Толкова далеч от дома съм.

Неоспоримo e удоволствието във влизането със засилка в спортен автомобил кабрио, управляван от красива жена. Все едно се изкачваш върху метафора.

Да можеш да се преструваш, че си някой друг, е много освобождаващо и вълнуващо.

Не говоря като Хаус. И не се държа като него. И не ходя като него. И не обичам да мисля повече от 15 минути наведнъж. Аз съм нежно и чупливо цвете.

Постоянното неудовлетворение е това, което ни изкарва от леглата сутрин.

Единсвеното добро нещо, което съм забелязвам в парите, единственият позитивен ефект от иначе вугарните хартийки, е че можем да ги използваме, за да си купуваме разни неща.

НАЗАД