Не можеш да заспиваш лесно? Въртиш се в леглото? Будиш се често? Мислиш си, че е заради стреса? Не. Заради мозъка ти e. Защото работи на по-високи обороти, отколкото при останалите хора...
1. Мислиш за много неща едновременно.
Твоята комбинативност и възприемчивост спускат нови и нови задачи на мозъка ти, от които той не може (и не желае) да се откаже, когато стане време за лягане. Иска ти се денят да имаше поне 36 часа, за да свършиш всичко, нали?
2. Непрекъснато раждаш нови идеи.
Главата ти буквално пламти от нови идеи, които се раждат навсякъде – докато четеш, докато се къпеш, докато работиш... Дори докато заспиваш. И ти грабваш телефона си, записваш ги, за да не ги забравиш. И сънят вече си е отишъл. Иска ти се да е сутрин. Да си станал. Да разгледаш идеята от всички страни и да се заемеш с реализацията й. И за съжаление, колкото и овце да броиш, няма да уловиш съня. Не и докато не се изтощиш тотално от мислене, планиране, визуализиране...
3. Колкото повече мислиш, толкова... повече мислиш.
Същото е като при апетита – наистина идва с яденето. Така е и с мисленето. Една мисъл ражда в главата ти друга. Една идея води до нова. Една пътека води към нов кръстопът. Аналитичният ти ум се опитва да разгледа добре всички ситуации, да предвиди всички възможни изходи, за да вземе правилното решение. Лошото е, че обикновено прави това, точно когато се опитваш да заспиш – просто през деня е бил зает с други неща, решавал е други задачи.
4. Бездействието те отегчава.
Умът ти работи на високи обороти. Когато си буден и когато се предполага, че трябва да спиш. Скучно ти е просто да седиш и да бездействаш, когато знаеш, че има толкова много за вършене, толкова много за постигане. Скучно ти е да лежиш в леглото и да се мъчиш да заспиш. Да, да се мъчиш. Когато светът те чака! Защото знаеш, че наистина не големите изяждат малките, а бързите изяждат бавните. Животът е твърде интересен, за да го пропиляваш в сън. А и както са казали хората: "От сън спомен няма"..