Понякога го правиш, нали? Говориш си сам. Аз също. Несъзнателно. И щом се усетя, веднага спирам, оглеждайки се виновно. Видя ли ме някой? Чу ли ме някой? Ето какво обаче прочетох наскоро. Автор на текста е Джиджи Енгъл..
"Хората, които си говорят сами:
1. Подреждат по-добре мислите си.
Те по-лесно успяват да мислят за повече неща едновременно. И то да мислят адекватно за всяко едно от тях! Когато изричат мислите си на глас, това им помага да видят ситуацията отстрани, да разграничат важното от маловажното и по-лесно да намерят нужното решение. В крайна сметка това им помага да прояснят ума си и да по-продуктивни.
2. Имат по-добра памет.
Запомнят нови неща по-лесно и по-лесно извикват запаметени вече знания, когато са им необходими. Не забравяйте: като деца, ние се учим, като си говорим сами на себе си. Имаме нужда да четем на глас, за да запомняме уроците си. Тогава защо се срамуваме да го правим и днес?
3. Постигат целите си.
Говорейки си на глас за набелязаната цел, хората, които имат навика да го правят, се фокусират по-ефективно върху това, което искат да постигнат. А това им помага по-бързо да стигнат до реализацията. Когато чуваш гласа си, ти не позволяваш на съмненията да завладеят ума ти, не позволяваш на странични фактори да те разсейват. Просто си вършиш работата, която искаш и знаеш, че можеш да свършиш. Докато не я свършиш..."
НАЗАД