Детството оказва огромно влияние върху изграждането ни като личност, затова много от психолозите търсят именно там корените на проблемите ни като възрастни.

Но една група от учени решава да погледна на нещата от друг ъгъл и да не разглежда негативите от тежкото детство, а да се съсредоточи върху плюсовете. Има ли такива? Оказва се, че да. Хората, които са израснали в тежки условия, имат няколко предимства пред онези, които са израснали в сигурност и охолство.

1. Артистични заложби

Много от най-великите творци са имали тежко детство, затова група от калифорнийски учени решава да провери дали има връзка между трудното детство и артистичния талант. Те проучили 234 души с артистични професии, като музиканти, танцьори, актьори, дизайнери и певци. След като научили повече за детството им, учените разделили артистите на три групи в зависимост колко тежко е било детството им.

Оказало се, че хората от третата група, които отговорили, че са имали много трудно детството, били по-предразположени към безпокойство и чувство за срам, но в същото време те били много по-отдадени на изкуството. Това тяхно занимание им давало сили да променят живота си за по-добро.

Според психолозите причината за по-големия артистичен талант при такива хора е, че те имат много богата фантазия и освен това са преживели много, така че познават различни страни от живота.

2. Избират „бързите пари“

Следващото качество може да бъде разглеждано и като минус в някои ситуации. Според учените хората, които са израснали в тежки условия, винаги предпочитат бързите решения и „бързите пари“. Това ще рече, че предпочитат веднага да получат плодовете на своя труд и ако могат да получат нещо веднага, изобщо не биха се замислили да чакат.

Такива са изводите от един известен станфордски експеримент. В него участвали деца от различни прослойки. Едно по едно децата влизали в една стая и пред тях било поставяно лакомство. Учените казвали на детето, че ако изчака 15 минути, без да изяде лакомството, ще получи второ, ако го изяде – нищо няма да получи.

Децата, които били израснали в стабилна и приятна среда, постъпвали мъдро и били готови да чакат, за да получат второ лакомство. Но децата, които били израснали в непредвидими и тежки условия, обикновено изяждали лакомството веднага, защото след няколко минути възрастните могат да размислят или пък да дойде някой друг и да им го вземе, затова било по-добре да играят на сигурно и веднага да го изядат.

Според психолозите и двете решения били правилни.

Тази неспособност да чакат често подтиквала тийнейджърите от бедни семейства да започват сексуалния си живот по-рано, по-рано да стават родители и освен това животът им по-често бил изпълнен с безпокойство в сравнение с децата от богати семейства. В същото време такива деца по-често се възползвали от предоставените им възможности и били по-гъвкави при трудности.

3. Приспособяват се по-бързо

Когато детето расте в тежки условия, психиката му се адаптира към постоянния стрес и в резултат на това то по-бързо се адаптира към промените и може по-лесно да се измъкне от някоя неприятна ситуация. Учените твърдят, че такива хора по-лесно правят разлика между важните и не толкова важните неща в живота и се съсредоточават върху наистина важните. Освен това винаги имат план за няколко евентуални изхода на всяка ситуация, така че са по-подготвени.

Ето един интересен експеримент: Двама геймъри получили грешни инструкции за една компютърна игра. Първият от двамата имал щастливо и спокойно детство – той играел според инструкциите и бил озадачен какво се случва, защото си мислел, че инструкциите са винаги верни. Вторият, който имал по-трудно детство, не се страхувал да поема рискове и да търси нови решения, без да се съобразява с грешните инструкции - той бил наясно, че понякога условията на играта се променят.

4. По-лесно разпознават опасността

Норепинефринът е хормон, който ни помага да разпознаваме опасностите. Той се отделя в тялото ни, когато се сблъскаме с нещо неочаквано или плашещо. Според учените норепинефринът има положителен ефект върху мозъка, ако е в умерени дози – той подобрява паметта и способността да научаваме нови неща. Хората с трудно детство могат да разпознават опасността по-бързо от останалите и мигновено търсят начини да я избегнат.

Така че стресът в умерени количества може да е полезен. Според едно друго любопитно изследване стресът кара момичетата да съзряват по-бързо, така твърдят учени от Станфордския университет. Изненадващото е, че такава взаимовръзка не е открита при момчетата.

5. Добра памет и емпатия

Според учени от Университета на Тексас децата с трудно детство имат по-добра памет – те много бързо забравят безполезната информация и лесно запомнят това, което е важно. Но трябва да се отбележи, че такива деца по-често запомнят неприятни преживявания и хора, които са се отнесли лошо с тях. Това им помага да се защитят в бъдеще.

Но освен това, повечето хора, които са имали тежко детство, имат развито чувство за емпатия и са по-добри в разпознаването на емоциите на другите. От тях стават добри психолози.

Бонус: Как да се преборим с лошите спомени от детството ни

„Ние не сме нищо повече от историите, които сами разказваме за себе си.“ – Иън Морган Крон, психотерапевт

Не можем да променим миналото, но можем да променим начина, по който гледаме на него. Една от най-тежките последици на трудното детството е, че такива хора постоянно очакват нещо лошо да им случи и не вярват, че нещата ще станат по-добри. Но с такава нагласа нещата наистина трудно ще се оправят, затова е важно да се фокусираме върху нещо положително в живота ни. Следващото упражнение е създадено от психотерапевта Иън Морган Крон и може много да ни помогне в такива ситуации.

Веднъж по време на групова терапия той помолил един от пациентите си да разкаже историята на живота си за 5 минути, но да го направи така, че всички да разберат, че е жертва. След това Крон помолил пациента си да разкаже отново историята на живота си, но така, че слушателите да разберат, че е истински герой. Пациентът го погледнал озадачен и го попитал „Нима това е възможно?“, „Разбира се“, отвърнал Крон. Това упражнение ни показва, че ако искаме, наистина можем да възприемаме живота си в по-положителна светлина и можем да се освободим от оковите на лошите спомени.