„И момичетата, които ви изглеждат перфектни, които сякаш са подредили живота си и са осъществили мечтите си, също страдат от комплекси и също не са уверени в себе си.
Това, че се стреми да изглежда красива всеки ден, не означава, че харесва онова, което вижда в огледалото.
Това, че често публикува снимки с приятеля си в социалните мрежи, не означава, че не изпитва съкрушаваща самота.
Това, че си е намерила работа в желаната от нея област, не означава, че се смята за успяла.
Това, че има голяма група от приятели, не означава, че може да общува с всеки и че никога не се притеснява.
Това, че я смяташ за перфектна, не означава, че тя самата се мисли за такава.
Тя също има своите комплекси, като всички нас.
Тя е похарчила куп пари, които трябваше да спести, за грим и дрехи просто за да се почувства по-добре... защото не се смята за красива.
Тя многократно се е изкушавала да отмени плановете си с приятели или да се обади, че е болна, защото е толкова напрегната и стресирана, че вече не издържа.
Тя е молила приятелите си да изтрият снимки от социалните мрежи, защото не се харесва на тях и не може да се понесе да ги гледа.
Тя също е изпитвала болка, тъга и скръб, когато някой, когото е обичала с цялото си сърце, я е зарязал.
Тя се е питала дали няма да прекара целия си живот сама, понеже никой явно не я разбира.
Когато я видиш на улицата или в работата, може да ти се струва, че тя знае какво прави, но вътрешно едва се държи. Тя също се съмнява в себе си, съмнява се, че върви по правилния път, и се страхува, че ще се провали.
„Перфектното момиче“ е роля, която някои жени играят. Перфектното момиче се усмихва, когато хората очакват от нея да се усмихва. Тя се смее по заявка. Преструва се, че всичко в живота ѝ е прекрасно, но когато се прибере у дома и се свие в леглото си, нея я обземат същите страхове като всички нас.
Преди да заспи, си припомня срамните моменти от изминалия ден или месец. Притеснява се от това, което я чака утре. Представя си най-лошия сценарий. Комплексите я гнетят, съсипват я отвътре.
Може би на непознатите, които разглеждат страницата ѝ в социалните мрежи, им се струва, че тя живее живота на мечтите си, но за нея не е така. Тя има цели, към които се стреми, мечти, които ѝ се струват толкова далечни.
На нея ѝ е трудно да обича себе си. Поставя си маска на уверена жена, но всъщност ѝ е трудно да разбере истинската си стойност – докато другите я смятат за „перфектна“, тя не вижда красотата в себе си.
На „перфектното“ момиче ѝ се иска другите да разберат, че „перфектният“ ѝ живот не е постигнат лесно и не ѝ даден даром. Тя е работила упорито за него и ще продължава да се бори за всяко нещо.“
Холи Риордън
НАЗАД