Може би се нуждаеше от тъмнината ми, за да ти помогна да видиш собствената си светлина. Може би бях твоята пътека към себеоткриването. Може би те измъкнах от мрачното място, на което се намираше, но явно точно това те уплаши. Може би някой за първи път те видя такъв, какъвто си и тази ранимост не ти хареса. Моята любов ти пречеше.
Опитах се да продължа, но можех само да стоя и да гледам в нежно мъчение как пръстите ти се отдръпват от моите. Един по един. В мига, в който и последният ме пусна, знаех. Това е краят. И може никой от нас да не го е знаел наистина или пък сме знаели през цялото време, че точно така ще приключи всичко. А и как хора, които така спонтанно са се събрали, да приключат по друг начин?
И двамата бяхме изгубени и търсехме отговорите един в друг. Прекарах изминалата година в опити да разбера отговорите, които ми дадоха, но искам да знам дали и ти успя да направиш същото?
Всеки ден събирам парченцата, в които ме остави и един ден знам, че отново ще бъда цяла. Все още ми липсваш всеки ден и може би никога няма да знам дали и ти се чувстваш така. Но вероятно е така. И вероятно и двамата гледаме към нощното небе, мечтаейки си нещата да бяха приключили по друг начин. Но след това вероятно си казваме, че макар и човек да желае нещо много силно, това невинаги е правилното за него.
Правилните неща ще те открият. Ти ме научи на това. Ти винаги ще бъдеш моето доказателство, че да - определено е вярно, че най-добрите неща в този живот някак ще намерят пътя си към теб. Дали ще им се насладим само за момент или за цял живот, няма как да знаем. Но ако нещо е за теб, дори да го имаш за части от секундата, е по-добре отколкото никога.
НАЗАД