Има хора, които са завършени, чиято същност ги изпълва изцяло, те просто са си самодостатъчни – доволни, щастливи и самоуверени.
Завиждам им най-благородно. Това са хората, които се усмихват почти постоянно, които се смеят често, излъчването им е толкова позитивно – красиво е. Някога и аз бях такъв човек. Макар и не постоянно, често се чувствах изпълнена със щастие, спокойна и доволна.
Тогава започнах да давам от себе си на един от празните хора – онези, които изпиват всичката ти енергия, цялата ти същност и пак не им е достатъчно.
Странно как първоначално не съм си дала сметка за това, вероятно е заради лъжливото чувство, което той предизвикваше в мен. Давах му вниманието си, времето си, положих всички възможни усилия, а той ми казваше колко съм невероятна. Това ме караше да се чувствам още по-щастлива, доволна и цялостна.
Продължавах да му давам всичко от себе си. Интуицията ми започна да подсказва, че нещо не е наред. Трябваше да се сетя по-рано, но като чувствителен човек, реших, че твърде много премислям нещата и си въобразявам. Така че продължавах да давам, а той – да взима. Пиеше енергията ми, изпълваше се с нея, но не даваше абсолютно нищо в замяна.
Прекалено дълго давах шанс, прекалено късно се усетих.. Когато се отдръпнах, той скалъпи няколко глупави извинения – как вината не била в мен, просто имал лоша седмица. Тогава вече разбрах – не бях достатъчна за него.
Не съм ядосана – поне не на него. Ядосана съм на себе си. Чувствам се ужасно глупаво, даже унизена. Наистина отдавна не съм била толкова тъжна и празна. С право съм ядосана на себе си – бях толкова изпълнена с щастие, самоувереност, чувство за самодостатъчност, а дадох всичко на един егоцентричен, тъжен, празен човек. Не съжалявам, че съм дала от себе си на някой, който е имал нужда. Съжалявам единствено, че го направих по толкова безразсъден начин.
Давах, докато не останах без нищо. Отделях време, с което наистина не разполагах. Избрах да подкрепям него вместо себе си.
Дори не съм сигурна дали всичко, което дадох от себе си, го е накарало да се почувства завършен и щастлив. Искрено се надявам това да се случи някой ден – въпреки празнотата и тъгата, които остави в мен, да се почувства доволен и изпълнен с радост.
Знам, че отново ще си стъпя на краката, но това по никакъв начин не омаловажава чувствата, които изпитвам в момента. Всички онези емоции, които си бях обещала да не изпитвам повече. Тъмните места в съзнанието ми, от които толкова трудно избягах преди. Болката, която дотолкова изпълва душата, че започваш да я усещаш и на физическо ниво.
И ако преди съм била предпазлива до някаква степен, то сега със сигурност ще бъда много по-внимателна и най-важното – ще се доверявам на вътрешното си усещане.
Когато някой ти дава част от себе си – от същността, времето и енергията си – честността е най-малкото, с което можеш да отвърнеш. Бъди честен, независимо колко е трудно. Не позволявай някой да ти дава частици от себе си, ако не си сигурен, че можеш да отвърнеш по подобен начин или не изпитваш същото. В крайна сметка, колкото и да е трудно, струва си да спестиш на някого чувството на празнота, тъга и обърканост.
Дадох всичко от себе си и пак не бях достатъчна.
Понякога, колкото и да се опитваш да си достатъчна за някого, просто не можеш. Затова бъди достатъчна за самата себе си. Заслужаваш го. Не позволявай на никого да те остави тъжна и празна.
Дори да не се чувстваш така, знай, че винаги си достатъчна.
НАЗАД