Наистина имаш много...

Имаш живота си (дори да не е идеален).
Имаш здравето си (дори да не е идеално).
Имаш семейството си (дори да е идеално).
Имаш приятелите си (дори да не са идеални).

Идеалното е скучно, повярвай ми!
Идеалното значи, че няма накъде да се развиваш.
Няма накъде да се променяш.
А не се ли променяш, как ще разбереш, че живееш...

Наистина имаш много...

Имаш спомените си.
Имаш настоящето си.
И имаш мечтите си.

Но най-важното: имаш...
СЕБЕ СИ!

Затова, не се тревожи за нещата, които нямаш. Или си мислиш, че нямаш. Вселената знае по-добре от теб от какво наистина се нуждаеш сега, точно в този момент. Научи се да й се доверяваш. Спри с опитите за контрол. Остави нещата да следват естествения си ход. Остави ги да се случват...

Защото имаш твърде много. Стига да отвориш очите си за него...