Ново проучване върху интелигентността на растенията може би завинаги ще промени мисленето ни за тях
Растения като слънчогледите например, отдавна са ни доказали невероятните си сензорни възможности, но учените все още не са сигурни точно как се случва това. Ние от екипа на Dama.bg също не бяхме много наясно, затова сега искаме да споделим с вас придобитите си познания по тази доста интересна тема.
„Интелигентното растение“. Това е заглавието на статия в New Yorker – и на ново проучване, което показва забележителните способности на растенията да усещат и комуникират със света около себе си.
Но може ли едно растение да бъде „интелигентно“? Някои учени настояват, че може – след като могат да усещат, учат, запомнят и дори да реагират, сходно с нашите човешки възможности.
Майкъл Полан, автор на книги като „Дилема на всеядния“ и „Ботаника на желанието“, пише статия за откритията в ботаниката. Той твърди, че от доста време дори споменаването на идеята растенията да имат интелигентност, те праща в кръга на „кукувците“.
Но това беше до сега – за успокоение на хората, които говорят на растенията си и които им пускат класическа музика от време на време (нека си признаем – всички сме по правили понякога).
Новото проучване според думите на Полан е за невробиологията на растенията, което като цяло е грешно название, защото всеки знае, че растенията нямат неврони и мозъци.
„Те имат аналогова структура - обяснява авторът. - Имат начин да събират цялата сетивна информация, която получават от всекидневието си... след това я интегрират и държанието им се променя като неин отговор. И правят всичко това без мозък, което само по себе си е удивително, защото според нас е прието, че трябва да имаш мозък, за да обработиш дадена информация.“
И е прието, че ни трябват уши, за да чуваме. Но изследователите, казва Полан, са пуснали запис на гъсеница, хрупкаща листо, на дадени растения – и те са реагирали. Започнали са да секретират защитни химикали, дори при факта, че не са били реално заплашвани.
“То някак си чува това, което за него е ужасяващият звук на гъсеница, дъвчеща листенцата му.“
Според Майкъл растенията имат същите възприятия като хората, и още няколко. В допълнение на слух и вкус, те могат да усетят гравитацията, присъствието на вода, дори знаят кога има препятствия по пътя на корените им, преди още да са стигнали до тях. Корените на растението сменят посоката си, казва той, за да избегнат препятствията.
Какво да кажем за болката? Имат ли растенията чувства?
Полан твърди, че реагират на успокоителни. „Можеш да извадиш растение от нормалното му състояние с упойка, предназначена за хора... и не само това, растенията произвеждат свои собствени химични съединения, които действат като упойващи вещества върху нас.“ Въпреки това учените не смеят да отидат толкова далеч в твърденията си, за да потвърдят дали растенията изпитват болка.
Как точно растенията изпитват и реагират на средата е все още тайна за нас. Нямат нерви като нас хората, но имат система, която може да изпраща електро-сигнали, дори създават невротрансмитери като допамин, серотонин и други химикали, които човешкият мозък използва за изпращане на сигнали.
„Не знаем защо ги притежават, дали е в следствие на еволюцията или изпълнява някаква функция за обработване на информация. Не знаем. Има доста неща, които не знаем.“ казва Майкъл.
Да добавим още една „човешка способност“ – имат памет.
Полан описва експеримент, проведен от биоложката Моника Гаглиано. Тя представя проучване, при което растението „срамежлива мимоза“ (mimosa pudica) натрупва опит от преживяванията си. Предложението й, че растението може да се учи, е било толкова спорно, че трудът й е бил отхвърлен от 10 научни журнала, преди най-накрая да бъде публикуван.
Мимозата е растение, изглеждащо като папрат, което свива листата си временно, когато бъде обезпокоено. Гаглиано създава уред, с който да изпуска растението мимоза, без то да бъде наранявано. Когато растението е било пуснато, както се е очаквало, листенцата му са реагирали и са се прибрали едно към друго. Тя е продължила да изпуска мимозата на всеки 5-6 секунди.
„След петото или шестото изпускане, растението спира да реагира, тъй като се научава, че способността му не оказва влияние върху случващото се - казва Полан. - Това е една много важна част от обучението – да се научи кое е безопасно да игнорира в заобикалящата го среда.“
Може би растението се е изморило от цялото това пускане? За да провери това Гаглиано е взела растенията, които са спрели да отговарят на изпускането, и вместо това ги е разтърсила.
Те отново са се свили. Направили са си „извод“, че изпускането е сигнал, който могат да игнорират, без да се поставят в опасност. Още по-невероятно е, че Гаглиано ги е тествала всяка седмица и в продължение на месец, те са продължавали да помнят своя урок.
Може би растенията имат способност да запомнят за по-дълъг период от време. Като противовес Полан посочва подобен опит с пчели, при които наученото е забравено за около 48 часа.
Растенията могат да правят невероятни неща! Изглежда, че запомнят стресови ситуации и дадени събития. Въпросът е дали можем да наречем това „учене“? Това ли е правилната дума? Правилно ли е да го наречем интелект? Може ли да кажем, че имат собствено съзнание? Едно нещо е сигурно - колко много не знаем за тях.
Като финал за тези от вас, у които сме събудили любопитството, предлагаме това доста интересно видео, в което ще се запознаете и с танцуващи растения! А знаехте ли, че Роджър Роджър композира "Рапсодия в зелено" специално за тяхно удоволствие?
НАЗАД