Исках те... Но обикнах факта, че веднъж отнетото, не ще се върне!

Липсвах ли ти? Между тълпата усети ли, че ме няма вече? 

Че няма кой да седи пред вратата ти...

Че ме няма и че съм далече.

Боля ли те? Поне за миг... Плака ли?

Търси ли в себе си мен?

Поне веднъж да се върна не чака ли?

Сети ли се за нас, поне за ден?

Ако си го направил, щеше да звънеш...

Щеше да ме искаш обратно.

Часът е 2 и ако в момента спиш, 

знай че сме се загубили.

Безвъзвратно!

Чаках те. Признавам си. Ето...

Търсих те. Исках те... 

Но обикнах факта, че веднъж отнетото, не ще се върне!

Автор: Неизвестен

НАЗАД