Хората в токсични връзки често са приемани за слаби. За такива, които нямат достатъчно самоуважение, за да си тръгнат. Такива, които толерират много по-малко, отколкото заслужават.
Но като човек, преживял вълненията на възходите, паденията и края, просто за да започне отново, гледам на себе си като на наистина силна. Силна, за да изляза от другата страна. Да, малко опетнена, но никой не преминава през огъня без да се изгори малко.
Мислех, че съм силна, затова че издържах толкова дълго. Силна, за да вярваш в някого и да уважаваш собствените си чувства, за да не си тръгнеш. Силна, за да обичаш някого толкова много.
Когато хората питат за него и за нашите взаимоотношения, аз не ги възприемам отрицателно. Поглеждам назад и виждам любов.
Любов под пепелта и хаоса, който създадохме в животите си взаимно. Защото може би не само той беше токсичен. Мисля, че повече от това бях токсична за себе си, защото продължих да се въртя в кръг, когато знаех, че това ще ме отведе до същото място.
Истината беше, че той беше този, който сложи край на всичко. Никога нямаше да се откажа от него. Бих продължила да опитвам. Бих се опитала, докато не се саморазруша. И след време го направих.
Всичко това е пристрастяване – опитваме се да намерим утеха в същото нещо, което ни унищожава.
Една нощ той се сбогува и дори вече не го боли. Бях напълно вцепенена. И това беше страшното. Бях наранявана толкова много пъти, че дори не се разстроих.
Но трудната част не беше краят, а благодарността от негова страна, защото мисля, че най-накрая разбра на какво ме подложи.
Нямах съмнение, че го обичам и щях да направя всичко, за да проработи връзката ни. Всъщност имах. Вложих време и енергия в нещо, което щеше да завърши с пълно унищожение, но все още се борех за него. Аз се борих толкова много за него.
Но това беше токсична връзка.
Това беше връзка, изпълнена с ментални игри, съмнения и поставяне под въпрос на всеки ход, който правех, и всяка дума, която казвах. Всеки спор винаги завършваше с извинение и някак си винаги по моя вина. Kазваха се неща, за да се ядосаме един на друг и знаехме точно как.
Но имаше и хубави неща. Като нощите заедно, когато исках да замръзна в този момент. Във всеки еди мой лош ден, знаех, че той е единственият, към когото мога да се обърна.
Такива бяха и простият поглед, и кратката фраза, когато знаеше, че нещо е станало и, че просто трябва да ме прегърне. Откровената истина беше, че ме познаваше по-добре от всеки друг в живота ми и аз го обичах заради това.
Всеки ден се събуждах със съобщенията му и всеки разговор, завършваше с “обичам те“. Не знам дали е знаел как съм влюбена в него. Но дори и с лошите неща, той постави този шаблон за всичко, което исках в човека до себе си.
И знам, че звучи лудо. Как може тази връзка да бъде токсична? Но истината за токсичните взаимоотношения е, че не са лоши през цялото време. Има причина хората да толерират лошите неща.
Но свърши и аз продължих.
Но във всеки, с когото се срещах, търсих част от него. На всяка среща седях на масата и мислех за него. Малко след това той съсипа срещите ми, защото дори и след като свърши, той все още заемаше толкова много място в сърцето ми.
Тогава се появиха негативните ефекти, които токсичната връзка имаше върху мен. Поставях под съмнение мотивите на всички. Всеки нов човек очаквах като „улов“. Няколко спора, които ще ни накарат да се съберем и да се въртим в кръг. Очаквах да бъда третирана лошо.
Докато не осъзнах, че в нормалните взаимоотношения няма крясъци и спорове и не се подиграват с теб. Започнах да бъда третирана така, както заслужавам и да бягам от тези връзки. Започнах да се срещам с много добри момчета и ги отблъсквах.
Тогава започнах да търся други токсични взаимоотношения, за да запълня болната пустота и да получа този удар, от който се нуждаех. И когато намирах такива хора, всичко, което се случваше, беше накрая да заспя с плач - една и съща история с различен мъж. Но имаше нещо болезнено успокояващо в това, с което бях свикнала.
Животът след токсична връзка е като възстановяване. Трябва да признаеш за себе си, че има проблем и това не е нещо, което трябва да бъде поправено в партньора ти. Това е нещо, което първо трябва да поправиш в себе си. Трябва да си в състояние да го идентифицираш и да се отдръпнеш от това, което ще те върне обратно към този самоунищожаващия те път.
Трябва да изградиш себе си по такъв начин, че дори когато си изкушена, да не го искаш. Защото разбираш ефектите, които има върху теб.
Седях на една маса, изглеждаща по-красива от всякога, когато ме е познавал. Той сграбчи ръката ми и ме погледна дълбоко в очите. Каза ми, че никога не съм изглеждала по-красива. И истината беше, че не усетих нищо към човека, който седи срещу мен.
Погледнах го и разбрах, че може би не сме предопределени да бъдем заедно завинаги, в което вярвах дълго, докато бях тийнейджърка. Настъпи горчиво сладък момент, последван от чувство, преодоляно с мир.
И едва след като не получих това, което исках, най-накрая имах това, което заслужавах.
НАЗАД