Истината е, че не можем да бъдем „просто приятели”...

Взаимно се харесваме и вече го знаем. Карам те да се усмихваш, ти мен също. Мислим един за друг постоянно. И въпреки това не сме заедно и може би никога няма да сме...

Искам да те преживея. Наистина. Знам, че само до преди два месеца си имал дълга връзка. Знам, че си само на 24 години и все още ще научаваш много неща за себе си. Наясно съм, че не знаеш какво точно искаш сега. Разбирам, че не си готов да се впуснеш в нова връзка.

Но е толкова трудно. Мисълта, че си невероятен, че си точно моят тип, че си най-сладкият и най-грижовният човек, когото някога съм срещала... не ми помага. Не ми помага и това, че си музикант и музиката ти е фантастична, както и че се сближих с теб толкова бързо, както с никого преди теб.

А най-много не ми помага това, че се опитваме да останем приятели. Как се очаква да стане това? Как мога да бъда приятел с човек, с когото съм флиртувала ежедневно през последните три месеца? Как да остана просто приятел с човек, който държах в прегръдките си през нощта и му споделях най-дълбоките си тайни и страхове? Как да бъда приятел с човек, когото целувах през тези дълги нощи? Или с този, с когото съм била физически или емоционално интимна? С този, към когото изпитах най-дълбоката емоционална връзка, която не съм познавала с никого другиго?

Колкото и да те искам в живота си, не мога да те имам. Просто не мога да бъда твой приятел. Не мога да ти бъда просто приятел...

Съжалявам, но няма да се получи!

НАЗАД