Истината, която силната жена иска мъжът до нея да знае, но никога няма да си признае

Силната жена има високи стандарти. Най-вече към себе си. Тя смята, че винаги и във всичко човек трябва да дава най-доброто от себе си. И очаква това най-вече от себе си. 

Силната жена умее да се справя с проблемите сама. Не се страхува да се изправи лице в лице с тях. Не се страхува да ги признае. И да ги преодолее. 

Тя не може да понася посредствеността и готовността да прехвърляш отговорността върху някой друг. Когато нещо не й харесва, тя не се оплаква, не мрънка, а просто взима нещата в свои ръце и променя. Променя ситуациите, променя хората около себе си, променя света.

Дълбоко в себе си тя знае, че е родена за велики дела. За реализиране на смели мечти. И не се страхува да действа. И да мечтае. Не се страхува да рискува. Не й е нужно ничие одобрение, нито поощрение. Нужно й просто да не спира да вярва в себе си.

Но силната жена има една слаба страна. Която тайно си мечтае мъжът до нея да открие. Но която никога няма да си признае. 

Силната жена се страхува. По-смела от всички, по-решителна от всички, по-независима от всички, тя се страхува. Страхува се да покаже, че понякога не вижда пътя пред себе си. Страхува се да покаже, че понякога се нуждае от рамо, на което да поплаче. Страхува се да покаже, че понякога, само понякога иска да си позволи да е просто... жена. 

А така й се иска да знае, че някой я разбира, че някой я усеща, че някой вижда през нея. Че някой знае, че точно, когато се прави на най-силна, всъщност има нужда от най-силна прегръдка. Че някой вижда прикритата в очите й нужда от подкрепа. Че някой е готов да бъде по-силен от нея....

Но... силната жена, всъщност чуплива отвътре, всъщност просто жена, продължава да играе. Продължава да се старае никой да не разбере ранимостта й. Продължава да бъде такава, каквато всички очакват от нея.

И дълбоко в себе си да се надява някой ден някой да свали маската й...

НАЗАД