„Трябваше вече да си се омъжила. Трябваше да си се омъжила преди години, но ето че не си...
Помня мига, в който за първи път стъпих в университетския кампус. Помня младежките лица, широките усмивки и любопитните погледи. Беше ме обзела еуфория, защото за първи път бях далеч от дома. Но забелязах и нещо друго. Забелязах множеството свободни мъже, които се разхождаха наоколо с учебници под ръка. В онзи момент си мислех, че ще е лесно. Деканът на онзи консервативен колеж веднъж ни каза, че „има много риба в морето“. Е, струваше ми се, че „риболовът“ в университета ще бъде безкрайно лесен. Тогава моето 18-годишно Аз си представяше, че ще се омъжи до 24-годишна възраст и че на 27 г. вече ще има деца. Мислех си, че ще бъде лесно, но животът невинаги се развива така, както си го планирал. Освен това така и не останах да уча в онзи университет.
Сега съм на 31 г. Плашещо число, когато съм заобиколена от толкова много красиви американки южнячки, които ме питат „къде е приятелят ти“, докато държат бебе в ръцете си. Тези жени не ме питат как е в Париж, където бях отишла за Коледа. Не ме питат с какво е по-различна испанската култура от американската, въпреки че съм живяла в Мадрид. Не ме питат кога ще се върна в университета. Вместо това, те и цялото общество, което ме заобикаля, ме пита „Какво не ти е наред? Защо си необвързана?“ Първоначално тези въпроси не те притесняват, но след като те попитат толкова много пъти, ти самата започваш да се питаш „Какво не ми е наред?“.
Може би щях да открия отговора на този въпрос в социалните мрежи? Така поех по пагубната пътека на сравнението и завистта. Всеки ден на стената ми се появяваха щастливи двойки с техните бебета или виждах булки, младоженци и хвърлени букети. Все едно наблюдавах купон, на който не бях поканена. Радвах се за тях, разбира се. Не им желаех нищо лошо, просто в главата ми постоянно кънтеше въпросът „Защо това не съм аз? Какво не ми е наред?“.
Особено силно ме заболя, когато бившият ми приятел се ожени за момичето, с което излизаше след мен. Спомних си всички неща, които ми беше говорил (с онзи свой фъфлещ испански акцент), и осъзнах, че хапката, която трябва да преглътна, е доста горчива... Отново си зададох въпроса „Защо това не съм аз? Какво не ми е наред?“.
Обществото. Социалните мрежи. Бившите ми гаджета. Познатите ми. Аз самата. Всички се бяха съсредоточили върху недостатъците ми и бавно, но сигурно подкопаваха самочувствието ми. Сигурно е защото съм твърде висока, твърде дебела, твърде такава и онакава. Остаряваш. Часовникът тиктака. Времето изтича. Вече си минала трийсетака. Би трябвало да си обвързана. Би трябвало да си щастлива. Би трябвало да имаш семейство. Би трябвало, би трябвало, би трябвало... Защо това не си ти? Какво не ти е наред? Защо? Защо? Този обречен кръг от въпроси беше обсебил ума ми.
Но един ден, докато плачех в леглото, мъчейки се да проумея какво не ми е наред, осъзнах, че... всичко ми е наред.
Имала съм връзки. Някои са били по-дълги от други. Била съм влюбена. Не съм неспособна да обичам. Просто още не съм се омъжила и в това няма нищо нередно или срамно.
Понякога любовта идва, понякога не идва – зад това не стои някаква причина. Както някои си отиват толкова млади, а други живеят повече от век... Животът е непредвидим и за някои неща няма причина.
Може би никога няма да се омъжа? Тази мисъл ме плаши, ако трябва да съм честна, но ето какво ще ви кажа: Любовта съществува под много форми. В живота ми не липсва любов. Имам семейство, приятели (не онези вече споменати южнячки), куче и кариера. Има хора, които истински ме обичат. Тяхната любов може да не е от онзи романтичен вид, който виждаме по филмите, но безспорно е любов.
Затова реших да спра да мисля за брака. Вместо да позволя на възрастта ми и на обществото да диктуват живота ми, аз започнах да се разпореждам с него. Отново започнах да пиша съдбата си.
Връщам се в университета, продължавам да работя върху кариерата си, има пътешествия, които ми предстоят, отново пиша, отново чета, отново търся себе си. Със или без романтична любов, аз контролирам живота си и мога да го живея пълноценно.
Да си необвързана на 30, не би трябвало да е нещо страшно или срамно. Как живееш живота си си е твоя работа. Хората около теб, социалните мрежи и обществото не би трябвало да се месят.
Ако наистина се вгледаме в чуждите животи, ще открием, че и те не са толкова щастливи и перфектни, колкото си мислим. Социалните мрежи показват само блясъка, но не показват, че 50% от днешните бракове завършват с развод. Не всеки е толкова щастлив, за колкото се представя в Инстаграм.
Затова живей живота си по твоите правила. Открий себе си. Открий любовта около теб, независимо на каква възраст си, независимо че животът не се е развил по плана, който си имала на 18 г.“
Бриджит Бейли
НАЗАД