„Когато си истински обичаш някого, го приемаш такъв, какъвто е – с недостатъците му и всичко останало.
Не си мечтаеш нещата да бяха различни, защото си щастлива с нещата такива, каквито са – щастлива си точно сега, точно тук.
Нито го молиш да се промени, нито искаш да го прави. Не си се влюбила в един съвършен идеал, влюбила си си в неидеалния човек, който стои пред теб.
Защото, когато обичаш някого, го обичаш заедно с всичките му несъвършенства.
Приемаш товара, който носи. Приемаш грешите му. Приемаш особените черти на характера му – приемаш цялата му ярка индивидуалност.
Но това, че приемаш някого такъв, какъвто е, не означава, че трябва да търпиш неуважение или грубо отношение. Не означава, че ще му позволяваш да се отнася зле с теб. Не означава, че трябва да търсиш извинения за поведението му и за това, че те приема като даденост. В такива случаи ти трябва да си тръгнеш.
Но ако имаш здравословна връзка, базирана на взаимна любов и разбирателство, тогава се бориш за нея.
Съзнаваш, че никой не е съвършен, затова не се ядосваш, когато той не е в настроение и ти е отговорил накриво без причина. Знаеш, че всеки има своите лоши дни и не е имал лоши намерения.
Когато обичаш някого, приемаш факта, че всеки прави грешки. Затова приемаш извинението му, когато е объркал нещо. Не таиш яд в себе си. Не планираш отмъщение. Не броиш „резултата“. Просто прощаваш и забравяш.
Когато обичаш някого, ти го подкрепяш с цялото си сърце. Заставаш редом до него и го насърчаваш да бъде по-добър. Мотивираш го да стане най-добрата версия на себе си.
Когато обичаш истински някого, вие растете заедно и връзката ви става по-силна с всеки изминал ден.
Това, че сте несъвършени, само прави любовта ви по-красива.“
Мери Райт
НАЗАД