Истинското приятелство не се влияе от времето. Да срещнеш човек, който ще се научи да те обича като брат или сестра, не се случва по определен начин или момент. Понякога връзката се гради, благодарение на случаен смях, споделена чаша кафе, едновременно „завъртане“ на очите по време на свада в претъпкан автобус, смешни снимки, което ви карат да осъзнаете, че ъгълчетата на устата ви имат сходни гънки. Понякога връзката прераства в нещо много повече с течение на времето, а сълзите, пролети на рамото, дългите разговори в тъмните часове на денонощието, текстовите съобщения, поредицата от сложни моменти, създават неразрушима връзка.

Истинското приятелство не знае страх. То не се плаши, когато се налага да застанете един до друг в борбата срещу света заедно. Не го е страх от хората, които застават на пътя ви. То се бори за истинското присъствие и това никога да не позволяваме на приятеля ни да се чувства сам на света.

Истинското приятелство не познава граници. То ви дава възможността да можете спокойно да отворите хладилника на другия и да се нахраните до насита, без да питате. Позволява разговорите ви да не познават ограничения и да бъдете свободни да говорите за всичко. Приятелството е тези моменти, в които можете да кажете тежката истина, да погледнете дълбоко в сърцето на другия и да му помогнете да се почувства добре, след като са му разбили сърцето.

Истинското приятелство не знае разстояние. Километрите, часовете, държавите и дори континентите, които се опитват да ви разделят са безсилни. Нито часовите зони или разликите в ежедневието не могат да ви накарат да се почувствате отдалечени. Нищо, нито дребните ежедневни проблеми, нито сериозните житейски уроци не могат да ви отчуждят, когато сърцата ви са вечно свързани.

Истинското приятелство не знае раздяла. Нито, когато пътят по между ви е необятен, нито, когато времето се превръща в предизвикателство. Не и когато дните са твърде дълги и телефонните обаждания преминават от ежедневни до няколко пъти в месеца. Не и когато срещите станат по-редки – приятелството ви ще е там и ще бъде силно.

Защото дори когато животът се усложнява, истинското приятелство остава.

Истинското приятелство не познава думата „сбогом“. Без значение колко далеч са двете души, те винаги ще имат връзката помежду си. Ще отговарят на телефона. Винаги ще намират начин да се видят и да си окажат подкрепа, за да не се наруши връзката, създадена завинаги между тях. Защото приятелството представлява гласа на разума един за друг, дори ако разговорът е по телефона и те не са физически способни да държат ръцете на другия,

Истинското приятелство на умира, то не се разпада при първия проблем, не знае извинения, не избледнява заради времето или мястото.

Независимо колко далеч и колко трудно е истинското приятелство, то винаги ще оцелее!