Иван Вазов е роден на 9 юли 1850, а жизненият му път приключва на 22 септември 1922 година.
Той е един от най-великите български писатели, който и до днес всеки трябва да помни.
За да си спомним за емблематичното му име и творчество, ви предлагаме няколко негови цитата.
"Нито жена, нито злато, нито сребро не правят човека благополучен на този свят, а знаеш ли кое? ...Свободата. ...Па друго не ти трябва..." из "Чичовци"
„Лудите, лудите – те да са живи!“ из „Под игото“
„Не се гаси туй, що не гасне!“
„Стресни се, племе закъсняло!
Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!
След теб потомство иде цяло -
какво ще да му завещайш?“ из "Линее нашто поколение"
"Да знаеш да умираш – ето разковничето на победата.“ из "Под игото"
"Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога се не самоубива: той яде, пие и прави деца.“
,,На обида кървава – отмъщение страшно.“
,,Страхът…е най-висшата и безобразна форма на егоизма.“
"Поклон на теб, природо, създание необятно, на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно..." из "Към природата"
"Въобще нещастията на другите необходимо събуждат у дребните души три чувства: първо -удивление, второ – вътрешно задоволство, че бедата не е на твоя глава; и, трето – скрито злорадство.“
"На любовта трябва да се наложи карантина, както на холерата и чумата, от които Тя прави по-големи опустушения..."
„България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!“ из „Опълченците на Шипка“
,,В критически минути куражът и присъствието на духа у едного магически действуват въз масата и я подчиняват. Тогава началник е оня, който поиска да бъде.“
,,Да имаш милост към немилостивите е така подло, както да я очакваш от тях.“