„Толкова е просто.
Тя беше невероятна жена – интелигентна, забавна, секси, чувствена. Можеше винаги да ме разсмее с нейния саркастичен хумор и да завърти главата ми с красотата си.
Когато се будех до нея сутрин, сгушена в ръцете ми, се чувствах щастлив. Обичах я безумно. Но съвсем скоро започнахме да си създаваме трудности един на друг, както често се случва при младите двойки, които не знаят как да обичат.
Не след дълго моята блажена сутрешна картинка беше заличена от незрелите ни ежедневни постъпки. Често се питах дали на света съществува жена, която е по-лесна за обичане и която би ме обичала по по-добър начин.
Месеците минаваха и тези мисли не спираха да се въртят в главата ми, все по-рядко избирах нея пред въображаемата по-добра жена. Всеки ден, в продължение на 5 години, аз я избирах все по-рядко.
Да, останах с нея, но не я избирах. От това и двамата страдахме.
Да я избера би означавало да се радвам на даровете, които ми носеше всеки ден: смеха ѝ, красотата, чувствеността, закачливостта, подкрепата и още толкова много неща.
За съжаление, често не можех да се радвам или дори просто да видя, онези неща, които я правеха толкова прекрасна. Бях се фокусирал върху гнева, комплексите и исканията ѝ, които ме дразнеха.
Колкото повече търсех лошото в нея, толкова по-често го виждах и толкова по-често ѝ отвръщах със същото. Това, естествено, влоши още повече връзката ни и започнах да я избирам все по-рядко.
Този объркан водовъртеж от емоции продължи 5 години.
Тя се бори упорито, за да ме накара да я избера. Обречена кауза. Не можеш да накараш някого да те избере, дори и този някой да те обича. Ако трябва да бъде честен, тя също не ме беше избрала напълно. Гневните ѝ изблици, които често бяха отправени към мен, бяха достатъчно доказателство за нейния избор.
Сега обаче осъзнавам, че тя често ми е била ядосана, защото не се е чувствала сигурна с мен. Тя е усещала, че не съм я избирал всеки ден, чрез действията и думите ми, и затова се е страхувала, че ще я изоставя.
И наистина – изоставих я. Като не я избирах всеки ден през тези години, като се фокусирах върху това, което ме дразнеше в нея, а не върху това, което обичах, аз я предадох.
Също като прекрасно цвете, което съм купил с гордост, а после съм забравил да поливам, по същия начин аз я изоставях безброй много пъти да вехне в задушната жега на нашата връзка.
Не бих причинил същото на която и да е друга жена, която ще обичам. Това поведение е мъчение и за двамата.
Ако сте във връзка, ви насърчавам да се запитате: „Защо избирам партньора си днес?“
Ако не можете да откриете задоволителен отговор, потърсете по-дълбоко и ще го видите. Ако не – запитайте се утре. Но ако минат твърде много дни и не можете да откриете отговора, а връзката ви е изпълнена с болка, тръгнете си.
Тръгнете си и позволете на някой друг да дойде в живота ви, някой който ще избирате всеки ден.
Онзи, когото обичате, заслужава да бъде обичан и избиран всеки ден. Същото се отнася и за вас.
Затова избирайте мъдро.“
Брайън Рийвс