Прекарах цели 5 години, наранявайки добра жена, оставайки с нея, но никога не я избрах напълно.
Аз исках да бъда с нея. Наистина исках да я избера. Тя бе изключителна, умна, забавна, секси и чувствена. Караше цялото ми тяло да се смее с бързия си ум и екзотичната си красота. Всяка сутрин се будех до нея, сгушена в прегръдките ми и намирайки се на най-щастливото място. Обичах я толкова много...
Но за съжаление, както се случва с много млади двойки, нашето невежество, относно това как трябва да се обичаме, бързо доведе до стресиращи ситуации и предизвикателства в отношенията ни. Така, не след дълго сутрешното ми щастливо събуждане бе изместено от отчужденото и незрялото поведение, което бе обзело цялото ни ежедневие заедно, а аз все по-често започвах да се чудя дали някъде там няма друга жена, която да е по-лесна за обичане и която би могла да ме обича по-добре.
Месеците минаваха и тази мисъл отекваше все повече в главата и зъзнанието ми, докато накрая започнах все по-малко да я избирам. Всеки ден, в продължение на цели пет години, аз я избирах все по-малко и по-малко... Да, останах с нея. Но престанах да я избирам. И двамата страдахме.
Ако трябваше да продължавам да я избирам, това несъмнено щеше да означава, че от мен се изискваше да фокусирам вниманието си ежедневно върху даровете, които внасяше в живота ми и за които трябваше да съм благодарен – това бяха нейният смях, красота, нежност, игривост, приятелство, компания и още толкова, толкова, толкова много….
Тъжното е, че често ми беше трудно дори да я прегръщам или да виждам всички тези прекрасни неща в нея.
Бях твърде фокусиран върху гнева, несигурността, изискванията и всички онези аспекти от силната ѝ личност, която ме ограничаваше. Колкото повече се фокусирах върху най-лошото, толкова повече подобни неща започвах да виждам и съответно да показвам с поведението и отношението си към нея. Разбира се, това само увеличи напрежението между нас и в отношенията ни, което сякаш още повече ме накара да я избирам все по-малко.
Така попаднахме в един омагьосан кръг, в който се въртяхме пет години и от който сякаш нямаше излизане.
През всичкото това време тя се бори упорито, за да ме накара да я избера. Но нека не се лъжем - не можеш да накараш някой да те избере, дори и този някой да те обича. Освен това, за да бъдем напълно честни, тя също не ме избираше напълно. А гневът, подхранващ нападките, които тя често ми отправяше, бе доказателство за това.
Едва сега осъзнавам, че тя бе ядосана, защото не се чувстваше сигурна с мен. И всеки ден го усещаше в думите и в действията ми, които й показваха категорично, че не я избирам. Тя се страхуваше, че ще я напусна.
В крайна сметка, аз я напуснах...
С това, че не я избирах изцяло всеки ден, в продължение на тези 5 години, фокусирайки се върху това, което ме дразнеше, вместо върху това, което обожавах безкрайно в нея, аз всъщност съм я изгубил.
Също като безценно, чупливо цвете, което гордо отнесох вкъщи, но после потопявайки я във водата, аз всъщност я оставих да изсъхва в сухата и гореща топлина на връзката ни.
Мисля си, че никога повече няма да избера друга жена, която да обичам!
Това е истинско мъчение.
Ако имате връзка, моля ви задайте си следния въпрос: “Защо избирам партньора си днес?”
Ако не можете да намерите задоволителен отговор, потърсете по-дълбоко в душата си и се опитайте да намерите такъв. Може да бъде съвсем простичко като "Аз просто го правя".
Ако обаче не можете да намерите отговор днес, задайте си го утре. Всеки от нас е имал ден, в който да не се е чувствал свързан с половинката си. Но ако се случи така, че да минат много дни и вие все още да не можете да разберете защо избирате нея или него, а отношенията ви са изпълнени със стрес, оставете го/я.
Позволете на друг човек да се появи и да го/ я види с други очи и туптящо сърце... Човек, който да знае защо именно Той/ Тя е неговия избор всеки ден!
НАЗАД