Любов, пренавиваме те
с нетърпение, със символика,
с прибързаност, не с привързаност,
с преувеличение, с произвол,
с пренебрежение, с хазарт,
с жестоки игри.
Пренавиваме те, любов,
с изискване за всичко,
което ни липсва,
особено за онова,
което ни е излишно.
Обременена любов!
Пренавиваме те докрай
С претенции на двама,
които искат да бъдат един за
друг повече от целия свят
и да не изпуснат нищо от света.
Любов, пренавиваме те
с необузданост и с табу,
с изкуство и с изконна първичност,
с двуличие и с кич,
със заклинания и с интелект,
с реквизит и с бит,
със самите себе си.
Изнемогваща любов!
Презагрят реотан от нерви.
Пренавиваме те със за пръв път,
със за кой път вече, с банално,
с брутално, с как, с никак,
с напразно, с никога повече,
с това ли било всичко?
Любов, пренавиваме те
като пружината на играчка –
кобилка с багаж по баир,
която се гътва изчерпана,
а ние я блъскаме да препуска
и да скача с препятствия,
додето я разглобим на дреб,
за да видим какво цъка вътре.
А то тъкмо сърцето млъква…
Пренавиваме те, любов
с анализ, с кризи, с крах,
със смисъл за съществуване,
с безсмислие, с реванш,
с амбиции за себеизява,
с „Пречиш!“ „Пречиш!“, със суета,
със свобода-самотност,
с обици на ухото,
с дрънкащи окови,
с отчаян таен изход,
с безизходица, с бягство,
с промяна, промяна, промяна!
Пренатегната с винтове любов!
Отгоре ти сме стоварили
чудовища от комплекси,
патология, митология, подсъзнание,
сексуални революции, хоби,
анкети, тестове, хороскопи,
биоритми, психоанализи, опиати,
и страх, страх, страх.
Къде се изгуби, любов,
най-радостното дете на планетата,
палаво като пролетен полъх,
свободно и чисто като росинка,
с утринен румянец от свян,
открило света с удивени очи
и заплакало от екстаз?
Затрупахме те, любов,
пренавихме те и занитихме
с марсиански структури,
изпод които едвам се протягат,
прищипнати и линеещи,
детски пръстчета
трева.
Блага Димитрова
НАЗАД