Ти беше до мен, но не изцяло. Сякаш зейнала пропаст ни разделяше.
Времето не помогна и пропастта стана още по-голяма. Ти беше много близо, но всъщност ни деляха километри.
Колко дълго продължи връзката ни и защо понякога я сравняваше с агония?
Вече не искам да живея до теб. Вече мога да живея сама.
Излез от живота ми и ми върни ключа. Отиди далеч и затвори вратата след себе си.
Нямам нужда да бъдеш до мен. Вратата вече е затворена и няма да поглеждам назад.
Изхвърлих ключа и не ровя из старите спомени.
Вече търся нови пътища, нови хора и нови мечти. Забравям те все повече с всеки изминал ден.
Вратата е затръшната, а ти си само блед спомен.
Викаш ли ме? Липсвам ли ти? Искаш да отворя вратата и да те пусна при мен, нали?
Радвам се, че ключът вече го няма и ти нямаш власт над мен. Не искам да се връщаш до мен, защото аз вече на съм затворена. Аз се рея свободно в небето и знам, че ще намеря някой, който ще ме оцени.
НАЗАД