Ако сте от онези късметлии, чиито деца правят това, което сте им казали веднага щом го изречете, можете да спрете да четете.
Още ли сте тук? Тогава със сигурност ще ви се стори интересна практиката на известен хипнотерапевт, който вярва, че има лингвистични стратегии, които могат да ви помогнат да повлияете на малките си ангелчета и те да започнат да се подчиняват на думите ви.
Разбирайки силата на езика, известният хипнотерапевт Алиша Ийтън твърди, че родителите могат да повлияят на децата си да направят почти всичко – без да са необходими никакви викове, подкупи и заплахи. Тя смята, че ако променим думите, които използваме и структурираме изреченията си по различен начин, това би оказало драстични промени върху поведението на децата ни. Всичко започва с малки стъпки като изключване на думичката „недей“ от изреченията, казване на „благодаря“ преди молбата ви да бъде удовлетворена, вместо след това и правилното подбиране на изреченията. Всичко това може да окаже сериозен ефект дори и върху най-непослушните хлапета.
Методите на Ийтън са базирани на техниките за невролингвистично програмиране (НЛП), които са употребявани от рекламистите и търговците за постигане на целите им.
Ето кои са десетте правила, които трябва да следвате, за да накарате децата си да слушат – от първия път и без излишна врява.
1. Винаги казвайте какво искате от децата си ДА направят, вместо това, което НЕ ТРЯБВА да правят.
„Твърде много от нас навлизат в порочния кръг на негативните разговори, които бързо се превръщат в заяждане“, казва специалистът. Фрази като „Не оставяй стаята си разхвърляна!“, „Трябва ли винаги да захвърляш обувките си така?“ и „Колко пъти съм ти казвала да не блъскаш сестра си“ имат обратен ефект.
„Използваме подобни негативни изречения и след това сме изненадани, когато децата ни не правят това, което искаме“, казва терапевтът. Децата обаче не могат да четат мисли и затова е по-добре да обърнем фразите в положителни, за да получим по-добри резултати.
Изречения като „Хайде да оправим заедно стаята и да приберем всички кубчета от конструктор!“, „Мястото на обувките е в шкафчето под стълбите“ и „Хайде да обуем ролери и да видим дали можем да стигнем по-рано до училището, отколкото ако ходим пеш“, ще бъдат в пъти по-ефективни от тези, които обичайно употребявате.
2. Създайте им илюзията, че имат право на избор.
Ако думите „Обличай се за училище по-бързо“ не помагат, експертът предлага да насочите децата в правилната посока, като им създадете илюзията, че имат право на избор.
Правилно зададеният въпрос е „Коя тениска ще си сложиш днес – синята или червената“ или „Кое обличаш първо – блузата или панталона?“. „Това предполага, че децата ще се облекат и така лесно ще преодолеете привидно безизходната ситуация“, обяснява тя, твърдейки, че създаването на елемент на избор може да направи чудеса в много сценарии.
Ако децата ви изпитват силно нежелание да пишат домашните си, можете да им предложите избор кога да свършат задачите си с въпрос като „Днес ли искаш да работиш по проекта за училище или утре?“.
А ако детето ви се мръщи на вечерята, можете да ги попитате „Какво искаш да опиташ първо – спанака или морковите?“.
Ако пък децата ви обичат да говорят дълго по телефона с приятелите си, можете да намерите решението с думи като „Тук ли ще оставиш телефона или ще го отнесеш в спалнята, когато стане време за вечеря?“.
3. Говорете така, сякаш детето ви наистина ще свърши това, за което го молите.
Думата „когато“ има изключителни хипнотични функции. Тя предполага, че нещо наистина ще бъде свършено в определен период от време. Можете да дадете на детето си подсъзнателно съобщение, че трябва да направят нещо като използвате правилно думичката „когато“.
Отличен ефект биха имали фрази като „Когато си подредиш стаята, ще отидем да обядваме“, „Когато си напишеш домашното по математика, ще можем да излезем на разходка в парка“ и „Когато си облечеш униформата, ще слезем да закусваме“.
Когато овладеете тази техника, можете да им дадете две предположения в едно изречение. Тази техника е често употребявана от търговците на автомобили – те ще ви кажат „Когато приключим с тестването на колата, ще се върнем, за да изберете подходящ цвят и салон.“ Те може и дори да не ви попитат дали искате да направите пробно кръгче с автомобила. Просто нежно са ви побутнали към избора.
Според Алиша Ийтън, този метод може да бъде приложен и върху децата ви. Когато дойде време за писане на домашните, опитайте да забързате процеса с две предположения. Например кажете: „Когато приключиш с преговора, ще видиш колко по-лесно е да научиш как се пишат тези думи.“
4. Създайте езикова връзка между себе си и децата си.
Експертът предлага да се поставите на мястото на детето си и да го накарате да се почувства на ваше място с фрази като „Аз, също като теб, осъзнавам, че имаш да взимаш много важни решения“ или „Ти, също като мен, осъзнаваш колко по-лесно е да пишеш домашните си на подредено бюро.“
Шаблонът „като“ е лесен за вмъкване в разговорите и може да помогне на детето ви да повиши самочувствието си и да установите разбирателство помежду си“. Тази техника е наистина полезна, ако усетите, че отношенията с детето ви са станали трудни.
5. Кажете „благодаря“ преди молбата ви да бъде удовлетворена.
Повечето хора сме свикнали да благодарим на хората след като са ни направили услуга, но какво ще стане ако обърнем реда? „Този метод работи много добре при децата, защото те винаги искат да се харесат на хората, особено на родителите си", смята експертът.
Затова следващият път, в който искате от децата си да измият ръцете си, да седнат на масата и да изключат телевизора, веднага прибавете едно „благодаря“. „Това е лесен начин да вкарате в крак дете, което е склонно да игнорира молбите ви. А когато сте им благодарили, те ще се чувстват задължени да свършат задачата си“, обяснява Ийтън.
6. Винаги обяснявайте причината.
Често караме децата си да вършат неща, без да им обясним причината за молбата си. Когато им поясним защо точно искаме от тях да направят нещо, желанието ни е по-вероятно да бъде удовлетворено. За да постигнете това, можете да прибавяте думичката „защото“ към всяко ваше искане.
Ако от стаята на детето се носи прекалено силна музика, можете просто да кажете „Хайде да намалиш малко звука и да пазиш тишина, защото трябва да вземем важно решение какво ще правим след това и така ще е по-лесно да ни хрумнат добри идеи.“
А ако имате нужда от помощ при пазаруването, опитайте с: „Можеш ли да ми помогнеш да взема покупките от колата, защото има прекалено много торби и не мога да ги пренеса на един път?“.
7. Поставете важните неща на първо място в изреченията си.
Започнете изреченията си с фрази като „помисли за това“ или „слушай“ и така ще изпратите силни съобщения към децата си и те ще направят това, което искате от тях. Опитайте се да създадете мотивация у детето си с думите „Помисли за това – колко добре ще се почувстваш, след като си напишеш домашното?“.
Прибавете допълнителна тежест като използвате думичката „слушай“. Например: „Слушай, нека помислим за това какво трябва да направим сега?“ или „Слушай, трябва бързо да облечем връхните си дрехи, защото иначе ще изпуснем автобуса.“
8. Покажете положително отношение към мрънкането.
Някои деца имат навика да мрънкат, но можете да им помогнете да заменят този лош навик с добрия навик да търсят решения или да отговорите на оплакването им по положителен начин. Ако например детето ви се оплаква, че му е прекалено топло, Ийтън предлага да му отговорите „А, значи искаш да ти стане по-хладно. Какво да направим – да отворим прозореца или да си свалиш якето?“.
Ако ви отвърнат с нещо негативно като „Не искам да деля стаята си с друг“, обърнете нещата в по-положителна насока с отговор като „Какво прави идеята за лично пространство толкова привлекателна за теб?“. Този метод ще помогне на децата да спрат да се оплакват и да останат фокусирани върху нещата, които правят.
9. Използвайте насочващи въпроси.
„Използването на насочващи въпроси е силна езикова техника, която може да подтикне децата ви към правилното решение на проблема“, твърди Алиша Ийтън.
Тези изречения могат да ви служат за пример, когато искате да погледнете нещата от положителната страна и да помогнете на децата си да се чувстват като част от решението.
„Значи се тревожиш за изпитите си – защо не се опиташ да направиш нещо по въпроса“.
„Щом разговаряш с това за мен, значи това наистина те притеснява - вероятно трябва да опиташ да промениш нещо?“
„Казваш ми, че не можеш да понасяш учителя си по математика от миналата година – защо не мислиш за това колко добър ще е новият ти учител тази година?“
10. Помогнете на децата си да спрат да използват фразата „не мога“.
Алиша Ийтън вярва, че фразата „не мога“ се използва прекалено често в разговорите и по този начин сами изключваме възможностите си за успех. За да отучите детето си от този навик, поставете фокуса върху нещата, които могат да постигнат или променят. Децата се променят постоянно и това, че не могат да направят нещо, със сигурност е нещо преходно.
Когато детето ви казва „Не мога да напиша домашното си по математика!“, можете да кажете „О, просто все още не си намерил правилния начин за решаване на тази задача.“
Или пък „Щом успя да се справиш с уравненията, ще намериш начин да решиш и системите!“.
„Идеята е да отместите фокуса от това, което децата ви не могат да направят и да го насочите към нещата, които могат да постигнат.“, заявява експертът.
Помогнете на децата си да променят мисленето си и да бъдат по-отворени към възможностите, които животът им предлага. Така ще направите техният (а и вашият) живот по-лесен.
НАЗАД