„Нима има нещо хубаво в сбогуванията?
И как да откриеш положителната страна на раздялата, когато това е последното нещо, което си искала? Такива въпроси си задавах с месеци след раздялата със съпруга ми. Как може да ми се случва подобно нещо? Виждала съм много двойки да се развеждат, но никога не съм си представяла, че това ще се случи и на мен. Ние трябваше да издържим. Трябваше да докажем на всички, че можете да се ожените млади и да устоите на времето. Трябваше да им докажем, че можем да останем заедно до края, въпреки че се влюбихме още в гимназията. Отказвах да приема, че аз ще бъда част от поредната статистика. Но месеци след раздялата ми с човека, с когото си мислех, че ще бъда всеки ден от живота ми, осъзнах, че е време да спре да ми пука какво казват останалите. И тогава най-накрая намерих щастието, което бях изгубила преди години.
Може би съм била слаба, защото не съм си тръгнала по-рано от тази каша. Но днес се радвам, че ми изневери, че ме остави да се питам защо и как може човекът, когото си обичала, да постъпи толкова долно. Животът понякога ни запраща в посока, която не сме предполагали, че ще поемем, но понякога откриваме, че този път ни отвежда до това, което винаги сме искали. Понякога разбираме, че човекът, когото сме обичали, е бил плод на нашата фантазия.
Мисля, че всички сме били в подобна ситуация, в която ни се иска човекът до нас да е толкова добър, колкото е в представите ни, че продължаваме да живеем във фантазиите си, надявайки се, че някога те ще станат реалност. Но маските, рано или късно, винаги падат. Понякога просто трябва да приемеш това, което се крие отдолу.
Едно от най-тежките изпитания за мен беше да чуя всичките лъжи, които бившият ми съпруг е измислил по мой адрес, за да оправдае изневерите си. Но важното беше, че хората, които ми бяха най-скъпи, бяха прозрели лъжите му.
Но след всичките тези лъжи, след изневерите, след болката, след безсънните нощи, след всичките сълзи... след всичко това как намираш сили да се усмихнеш и да намериш нещо хубаво в сбогуването?
Отне ми почти 6 месеца, за да намеря отговор на този въпрос.
Първоначално си мислех, че е най-добре да започна нова връзка, която някак си ще изтрие последните 6 години от живота ми. Грешка. Накрая само разбих едно сърце. Тогава разбрах, че трябва да се справя с болката сама. Трябваше да остана сама, за да преодолея бившия си. Разбрах, че не мога да започна нова връзка, когато в мен има толкова много гняв, болка и дори любов към друг човек. Не беше честно да пренеса тези чувства в новата си връзка, особено ако исках тя да продължи дълго.
Не е ли истинска ирония на съдбата, когато най-хубавото нещо, което ти се е случвало, е да те напусне онзи, за когото си смятала, че е най-хубавото нещо в живота ти? Аз напълно вярвам, че Бог няма да премахне нещо от живота ти, ако не смята да го замени с нещо много по-хубаво. Един от най-трудните уроци за мен беше да разбера, че когато нещо приключи, това не означава, че никога няма да изпитаме нещо дори по-добро в бъдеще.
Още нещо важно: Празнувай малките победи! Блокирала си номера му? Чудесно! Спряла си да гледаш профила му в социалните мрежи? Още по-добре! Не си плакала цяла седмица? Това е невероятно!
Да имаш добри приятелки в такъв момент е много важно, защото те се радват на малките ти победи и ще те окуражават, но и освен това ще бъдат до теб, когато се чувстваш победена и смачкана. А тези малки победи ще ти помогнат да продължиш напред.“
Кортни Харис
НАЗАД