Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.

"Здравейте, моят проблем е в отношението на моето семейство към мен още от моето раждане. Родителите ми се развеждат, когато съм била на 4г. Проблемът е, че майка ми не ме приема или по-скоро съм като момче или неин съпруг, който тя ненавижда. Такова е нейното възприятие за мен. Тя никога не се е държала или говорила с мен като с нейната по-малка дъщеря. Сестра ми усеща това и винаги е демонстрирала превъзходство и самочувствие пред мен. Вкъщи винаги аз трябваше да мълча, сякаш съм мъж или робот, докато майка ми подсигурява целия комфорт на сестра ми през годините, в които живяхме трите. СЕГА ЖИВЕЯ С МАЙКА МИ и кошмарът е пълен, защото продължава да ме мачка емоционално и психически. Как да се справя и да преодолея този факт?

М."


Скъпа М.,

взаимоотношенията с нашите родители са изключително важни. В нашия живот те са в основата на взаимодействието ни с другите, в начина, по който градим връзките си с околните. От самото ни раждане нашата идентичност е резултат от двупосочното движение: към другите – за да намерим любов и отдалечаване от тях - за да утвърдим различието си. Начинът, по който изживяваме това двупосочно движение, е определящ, защото всичко в нас се случва между двата полюса на сливането и отдалечаването. Нашият АЗ не би могъл да се развива без другите, бих добавила дори, без любов. Докато порастваме, а и през целия ни живот, нашата индивидуалност има нужда от друг човек, за да се разпознае, да се формира, да се развива, да се определи и разграничи. В този процес, в който чрез другите ние стигаме до себе си, родителите са най-важните фигури за всеки от нас. Докато растем, това, което се случва, събитията със силен емоционален заряд във взаимоотношенията между нас и нашите родители, за дълго запазват мястото си в нашето съзнание. Те се превръщат в истински вътрешни гласове, които по-късно сякаш ни водят и затварят в отрицателни поведенчески модели.

За всеки един от нас майката е олицетворение на нежност и грижа. Ролята на майчината фигура е уникална за всеки от нас и е изключително важен фактор за развитието ни. Когато сме отглеждани в топла, наситена с обич семейна атмосфера, ние се чувстваме обичани, приемани, ценени, уверени в себе си, готови за предизвикателствата на света. Не винаги обаче нещата се случват точно по този любящ начин. Понякога майката не успява да осигури тази топлота, от която децата и се нуждаят. Причините са много и различни - начинът, по който тя е пораснала, проблемите и трудностите, които преживява в личните си взаимоотношенията, стресът, на който е подложена като самотен родител, както е в твоя случай. Може би е добре да помислиш какво в живота на майка ти би могло да е причина за нейното поведение в дома ви и за себе си да намериш обяснение за отношението и, което те е наранявало.

Мила М., въпреки че взаимоотношенията майка-дете са определящи за много аспекти от нашето развитие, идва момент, в който детето пораства и тази връзка трябва да отстъпи място на следващия по значимост полюс. Този полюс на нашата идентичност е любовта към себе си, а самоуважението е определящ фактор във взаимоотношенията ни с другите. Да спрем да очакваме одобрението на другите и да оценим себе си е дълбока революция в живота на всеки от нас. Да започнем да харесваме и обичаме себе си ни позволява да си разрешим да бъдем такива, каквито сме без да чакаме да бъдем одобрени от околните.

Препоръчвам ти да направиш следното упражнение: напиши отгоре на един лист „Какво харесвам в себе си?” и отдолу опиши всичко - от външния си вид до личностните си качества, които харесваш в себе си. Прочитай този списък всеки ден, редактирай го и го допълвай. Работи с него и не забравяй, че всеки от нас е уникален и прекрасен такъв, какъвто е.

Добре е също така да поговориш с майка си и да и обясниш, по един необвинителен начин, как се чувстваш в създалите се взаимоотношение между вас. Изслушай нейната гледна точка и се опитайте заедно да намерите общо и взаимно удовлетворяващо решение.

Мила М., това, което ти предстои, не е лесно, но само от теб зависи да избереш да си напълно отговорна за своя живот, да приемеш миналото, да моделираш настоящето според твоите желания, да се радваш, да обичаш и да си щастлива.

Желая ти успех!

Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук