Dama.bg ви дава възможността да получите професионален психологически съвет за своите проблеми - задайте въпросите си към психолога Кремена Ненкова, която всеки понеделник ще ви дава персонални отговори и насоки.
Здравейте, г-жо Ненкова. Имам нужда от Вашата помощ. Аз съм на 25 години. От малък усещам, че съм различен и в тийнейджърските си години вече нямах никакво съмнение, че съм хомосексуален. Опитвал съм се няколко пъти да имам връзка с момиче, защото ме беше страх да съм различен, да бъде отхвърлен, да съм обект на подигравки. Нямам никакво влечение към момичета и разбрах, че така се чувствам още по-нещастен. От година имам връзка, която е сериозна. Не искам повече да се крия от никого и събирам смелост да говоря с родителите си. Мисля, че майка ми подозира какво се случва, но никога не сме говорили. Моля Ви, посъветвайте ме как да постъпя, защото съм объркан и не знам как да призная на родителите си кой съм всъщност.
С.
Здравейте С.,
В различните култури приемането на хомосексуалността силно варира. В България, като цяло, хомосексуалистите не са толерирани и формирането на тяхната сексуална идентичност е доста предизвикателна задача за тях.
Обикновено първото чувство за детерминирана хомосексуална ориентация се появява между 6 и 12-годишна възраст. Това се изразява в избора на игри, които са характерни повече за другия пол. Около 10-годишна възраст много от децата започват да размишляват за сексуалната ориентация, чудейки се защо това, което е типично за хетеросексуалните, не е приложимо за тях. Преживяването на чувството, че са различни, е дълбоко дистресиращо за тях. През пубертета юношите са силно объркани от своите усещания, повечето от тях преживяват вътрешна борба, която се засилва от липсата на ролеви модели и социална подкрепа. Макар и трудно, мнозинството от хомосексуалните младежи приемат сексуалната си идентичност. След това обаче, те се изправят пред дилемата дали да кажат на останалите. Силното неприемане на хомосексуалната ориентация в нашето общество, в болшинството от случаите ги кара да решат, че не е възможно да се разкрият. Когато хомосексуалните младежи решават да се разкрият, те първоначално казват на близък приятел, на когото имат пълно доверие. Често, след като установят сексуална или романтична връзка с партньор от същия пол, мнозина признават на родителите си.
Според международни изследвания направени през 2003 г., малцина родители реагират с яростно отхвърляне, повечето са или положително, или леко отрицателно настроени и невярващи. Според моя опит, обаче, в България нещата са малко по-различни. У нас родителите на хомосексуално ориентирани младежи не приемат тяхната сексуална ориентация или са невярващи. Разбира се, познавам и изключително толерантни, приемащи и обичащи децата си родители на такива младежи. Родителското приемане и разбиране е един от най-силните фактори за доброто приспособяване и психично благополучие. То определя и бъдещите взаимоотношения в семейството.
Скъпи С., не мисля, че има рецепта за това как да постъпите – дали да се разкриете пред родителите си или не. Решението Ви трябва да е осъзнато и добре обмислено. Добре е да сте готов и за двата варианта на реакция от страна на родителите Ви, ако решите да споделите. Ако прецените, че е дошъл моментът да се разкриете пред тях, направете го в спокойна среда, кажете на родителите си, че искате да говорите за нещо важно с тях, осигурете си достатъчно време, защото разговорът може да е дълъг. Не им се сърдете, ако не реагират според очакванията Ви. Дайте им време да приемат новата за тях информация.
Желая Ви успех и Ви подкрепям, каквото и решение да вземете!
Задайте своите въпроси към психолог Кремена Ненкова тук
НАЗАД