Няма значение дали ги наричаме "енергийни вампири", "токсични хора", "гадняри", "злобари" или по някакъв друг начин. Те са наоколо и съзнателно или не влияят на вътрешния ни баланс с поведението си.
Колегата, който върти интриги зад гърба ти и мазно ти подмята нелепи забележки. Онзи в трамвая, който се блъска в теб, въпреки че има достатъчно свободно пространство, което да заеме. Завистливите ти съученици, които пишат неадекватни коментари под постовете ти във фейсбук, или пък крайно недобронамерената продавачка в кварталния магазин, която вечно се цупи и се кара.
За добро или зло, няма как да пратим тези хора да си живеят сами на отделен остров някъде на стотици хиляди километри от цивилизацията. Но можем да се справим с отрицателното им влияние. Ето няколко начина:
Като ограничим комуникацията с тях
Ясно е, че освен ако не живее в гората, човек се сблъсква с неприятни и натоварващи хора всеки ден. Малцина се онези, които разполагат с лукса да подбират изцяло средата си. И все пак, ако не можем да контролираме това с кого работим в един офис или с кого ще попаднем в градския транспорт, то поне разполагаме с избор в свободното си време. Всякакви натоварващи личности могат да бъдат съзнателно избегнати. Относно останалите – с тях също е възможно да се поддържа санитарен минимум в комуникацията. Без общи обяди, без излишни разговори. Всичко по същество.
И не слизаме на тяхното ниво
Когато някой се заяжда, проявява пасивна агресия и се държи зле, обикновено очаква и дори се надява на същото отношение и от ответната страна. Така се усеща в свои води и може да контролира парада. Откъдето се надъхва още повече и се чувства победител, само защото е успял да изкара другия извън контрол. Когато обаче тези хора не успеят да отключат сходно поведение у събеседника, в крайна сметка се демотивират и дори стигат до положение, в което изглеждат нелепо, заради собственото с държане. Провокациите им са прекалено ниска топка за един свестен и интелигентен човек и не бива да се възприемат сериозно.
Проявяваме чувство за хумор
Да, спокойната и уравновесена реакция е най-доброто оръжие срещу поведението на токсичните хора. Когато тя е гарнирана и с чувство за хумор, това тотално ги обезоръжава. Обикновено същите страдат от остра липса на такова. Опитите им за ирония са от особено жлъчен и злобен характер, а самоирония като цяло не се наблюдава. Дори една усмивка като реакция на словоизлиянията им е прекрасен изход от ситуацията. Не става дума за злобни подигравки спрямо тях, а просто обикновена демонстрация на добро настроение или пускане на забавен, духовит коментар.
Замълчаваме си
Когато злобният, неадекватен и агресивен човек започне да споделя своите злобни и неадекватни приказки, понякога единственият начин да бъде накаран да спре, е изграждането на стена от мълчание. Често думите на подобни хора, умишлено или не, не кореспондират по никакъв начин със здравия разум. Когато някой убедено говори небивалици, всякакъв отговор често е напълно излишен. Няма никакъв смисъл да разубеждаваш някого, че Земята не е плоска, а кръгла, ако той си е наумил обратното. Същото важи и за всички потенциални глупости и простотии, които човек с проблемно поведение може да избълва за единица време. Срещне ли мълчание, той все някога ще спре. Такива хора обикновено не подлежат на убеждаване и не влизат в диалог. Ако човек тръгне да спори, виждайки, че излизане на глава няма, резултатът по-скоро ще бъде в негов ущърб, отколкото в негова полза.
Като просто не мислим за тях
Основна привилегия на НЕтоксичния човек е, че не си задръства съзнанието и душата със зли мисли за останалите. Това трябва да е абсолютно валидно, особено когато става въпрос за неприятните хора наоколо. Обикновено те са се докарали до това незавидно дередже, точно защото прекалено много мислят за другите, кой какво е казал, кой какво прави, кой как се е държал с тях. Което ги води но нещастие, злоба, неадекватност и социално отхвърляне. Никой няма нужда от това. Ето защо най-добрата реакция спрямо злото наоколо е недопускането му за постоянно в съзнанието. Има къде къде по-приятни неща за анализиране, от това защо някой е такъв гадняр.
И оставаме уверени
Не на последно място, тези хора са зверски неуверени и чуждата увереност ги пречупва. Бидейки слаби и страхливи, те желаят да виждат същото и в околните, за да не изпадат в състояние на изолация. Това, разбира се, няма как да се случи, защото да се чувстваш добре в кожата си е един от най-важните фактори за нормално съществуване. Когато видят, че не могат да ви пречупят духом, токсичните хора сами ще се отдръпнат, тъй като доброто самочувствие не е позната за тях територия. Самите те са изтъкани от комплекси и притеснения, затова снизходително отношение към поведението им и осъзнаването, че хич не им е лесно, всъщност е най-доброто решение за справяне с тях.
НАЗАД