Всички деца търсят начин да постигнат желаната от тях цел. Но понякога изпробват такива методи, които излизат извън рамките на приетото. Това, кои методи децата ще сметнат за действащи, зависи само от родителите. Един от най-разпространените начини, към който прибягват повечето деца, е истерията. Днес ще ви разкажем как да се справите с капризите на детето си, с помощта на пример от книгата на Юлия Гипенрейтър „За родителите: как да бъдете деца”.
В един от разказите в книгата, авторката споделя историята на малката Ася, която била с изключително труден и много бурен характер. Това се изразявало в истерични сцени, които правела всеки ден. Родителите работели, а детето било поверено на грижата и възпитанието на бавачка. Но бавачката угаждала на капризите на Ася, глезела я, от което поведението на малкото момиченце само се влошавало.
Един ден бащата на Ася станал свидетел на подобна истерична сцена и наредил никой да не се намесва вече във възпитанието на детето и че той сам поема ангажимента да я отучи от това поведение.
Ася обожавала да се разхожда и да си играе навън, но щом станело време да се прибира вкъщи, тя сядала на тротоара, започвала да рита с крака, да плаче, да пищи и не допускала никого да се приближи. Именно на подобна сцена станал свидетел баща ѝ. На следващият ден, когато всичко пак се повторило, той излязъл навън, наредил на бавачката да се прибере вкъщи, а сам взел пищящото дете на ръце, донесъл я до коридора пред входната врата, оставил я на земята и затворил входната врата.
Първоначално отвън се чували отчаяни вопли, но постепенно стихнали – вече нямало публика! – и накрая всичко свършило. Когато всичко заглъхнало, бащата излязъл в коридора, помогнал на момиченцето да се изправи и без да пророни нито дума, я завел в банята да се измие.
Това се повтаряло няколко дена подред, но бащата твърдо следвал методиката си, за което впоследствие бил възнаграден – разходките започнали да протичат спокойно, без истерии, писъци, плач и ритане. А ако Ася започвала да капризничи и да прави сцени, бащата карал всички да излязат от стаята, оставал насаме с пищящото момиченце, не ѝ обръщал внимание, преструвал се, че има по-важна работа, която изисква цялото му внимание. Когато Ася се успокоявала, баща ѝ отново ѝ помагал да стане и да се измие, без да продума нито дума. Бил убеден, че е безсмислено да обясняваш каквото и да било на превъзбудено от емоции дете, което не е в състояние да чуе и осъзнае, каквото и да било в този момент. Така, с течение на времето, капризите и истеричните сцени се прекратили, а участието на бащата във възпитанието на Ася спомогнало за изграждане на характера ѝ. С времето всичките ѝ нервни сривове останали назад в миналото, в училище била дружелюбна, общувала еднакво добре както с възрастните, така и със съучениците си.
И така, кои са главните тайни за успеха на тази методика за възпитание на буйни деца:
• Бащата винаги съхранявал спокойствие и не вземал участие в демонстрациите;
• Винаги бил внимателен и помагал след като детето се успокои;
• Не се карал, не устройвал възпитателни сцени;
• Бил последователен, не се отклонявал от избрания метод на възпитание.
НАЗАД